Sign in for free

Exodus 32

English Standard Version

from Crossway
1 When the people saw that Moses delayed to come down from the mountain, the people gathered themselves together to Aaron and said to him, “Up, make us gods who shall go before us. As for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.” (Ex 13:21; Ex 24:18; Ex 32:23; De 9:9; Ac 7:40) 2 So Aaron said to them, “Take off the rings of gold that are in the ears of your wives, your sons, and your daughters, and bring them to me.” (Ex 12:35; Jud 8:24) 3 So all the people took off the rings of gold that were in their ears and brought them to Aaron. 4 And he received the gold from their hand and fashioned it with a graving tool and made a golden[1] calf. And they said, “These are your gods, O Israel, who brought you up out of the land of Egypt!” (De 9:16; Jud 17:3; 1Ki 12:28; Ne 9:18; Ps 106:19; Ac 7:41) 5 When Aaron saw this, he built an altar before it. And Aaron made a proclamation and said, “Tomorrow shall be a feast to the Lord.” (2Ki 10:20) 6 And they rose up early the next day and offered burnt offerings and brought peace offerings. And the people sat down to eat and drink and rose up to play. (Ge 26:8; Jud 21:21; 1Co 10:7) 7 And the Lord said to Moses, “Go down, for your people, whom you brought up out of the land of Egypt, have corrupted themselves. (De 9:12; Jud 2:19; Ho 9:9) 8 They have turned aside quickly out of the way that I commanded them. They have made for themselves a golden calf and have worshiped it and sacrificed to it and said, ‘These are your gods, O Israel, who brought you up out of the land of Egypt!’” (Ex 20:3; Ex 20:23; De 9:16) 9 And the Lord said to Moses, “I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people. (Ex 33:3; Ex 33:5; Ex 34:9; De 9:6; De 9:13; De 31:27; 2Ch 30:8; Isa 48:4; Ac 7:51) 10 Now therefore let me alone, that my wrath may burn hot against them and I may consume them, in order that I may make a great nation of you.” (Ex 22:24; Ex 33:3; Nu 14:12; De 9:14) 11 But Moses implored the Lord his God and said, “O Lord, why does your wrath burn hot against your people, whom you have brought out of the land of Egypt with great power and with a mighty hand? (De 9:18; De 9:26; Ps 74:1; Ps 106:23) 12 Why should the Egyptians say, ‘With evil intent did he bring them out, to kill them in the mountains and to consume them from the face of the earth’? Turn from your burning anger and relent from this disaster against your people. (Ex 32:14; Nu 14:13; De 32:27) 13 Remember Abraham, Isaac, and Israel, your servants, to whom you swore by your own self, and said to them, ‘I will multiply your offspring as the stars of heaven, and all this land that I have promised I will give to your offspring, and they shall inherit it forever.’” (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 15:7; Ge 15:18; Ge 22:16; Ge 26:4; Ge 28:13; Ge 35:11; Ge 48:16; Heb 6:13) 14 And the Lord relented from the disaster that he had spoken of bringing on his people. (1Ch 21:15; Ps 106:45; Jer 18:8; Jer 26:13; Jer 26:15; Jer 26:19; Am 7:3; Am 7:6; Jon 3:10; Jon 4:2) 15 Then Moses turned and went down from the mountain with the two tablets of the testimony in his hand, tablets that were written on both sides; on the front and on the back they were written. (Ex 34:29; De 9:15) 16 The tablets were the work of God, and the writing was the writing of God, engraved on the tablets. (Ex 31:18) 17 When Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, “There is a noise of war in the camp.” (Ex 17:9; Ex 24:13; Ex 33:11) 18 But he said, “It is not the sound of shouting for victory, or the sound of the cry of defeat, but the sound of singing that I hear.” (Jer 51:14) 19 And as soon as he came near the camp and saw the calf and the dancing, Moses’ anger burned hot, and he threw the tablets out of his hands and broke them at the foot of the mountain. (De 9:16; De 9:21) 20 He took the calf that they had made and burned it with fire and ground it to powder and scattered it on the water and made the people of Israel drink it. 21 And Moses said to Aaron, “What did this people do to you that you have brought such a great sin upon them?” (Ge 20:9) 22 And Aaron said, “Let not the anger of my lord burn hot. You know the people, that they are set on evil. (Ex 14:11; Ex 15:24; Ex 16:2; Ex 16:20; Ex 17:2; Ex 17:4; 1Sa 15:24) 23 For they said to me, ‘Make us gods who shall go before us. As for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.’ (Ex 32:1) 24 So I said to them, ‘Let any who have gold take it off.’ So they gave it to me, and I threw it into the fire, and out came this calf.” (Ex 32:2) 25 And when Moses saw that the people had broken loose (for Aaron had let them break loose, to the derision of their enemies), (Ex 32:12) 26 then Moses stood in the gate of the camp and said, “Who is on the Lord’s side? Come to me.” And all the sons of Levi gathered around him. 27 And he said to them, “Thus says the Lord God of Israel, ‘Put your sword on your side each of you, and go to and fro from gate to gate throughout the camp, and each of you kill his brother and his companion and his neighbor.’” (Nu 25:5; De 33:9) 28 And the sons of Levi did according to the word of Moses. And that day about three thousand men of the people fell. 29 And Moses said, “Today you have been ordained for the service of the Lord, each one at the cost of his son and of his brother, so that he might bestow a blessing upon you this day.” (Nu 25:11; De 13:6; Zec 13:3; Mt 10:37; Lu 14:26) 30 The next day Moses said to the people, “You have sinned a great sin. And now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.” (Ex 32:21; 1Sa 12:20; 2Sa 16:12; Am 5:15) 31 So Moses returned to the Lord and said, “Alas, this people has sinned a great sin. They have made for themselves gods of gold. (Ex 20:23; Ex 32:30) 32 But now, if you will forgive their sin—but if not, please blot me out of your book that you have written.” (Nu 14:19; Ps 56:8; Ps 69:28; Ps 139:16; Da 12:1; Ro 9:3; Php 4:3) 33 But the Lord said to Moses, “Whoever has sinned against me, I will blot out of my book. (Eze 18:4; Eze 18:20) 34 But now go, lead the people to the place about which I have spoken to you; behold, my angel shall go before you. Nevertheless, in the day when I visit, I will visit their sin upon them.” (Ex 14:19; Ex 33:12) 35 Then the Lord sent a plague on the people, because they made the calf, the one that Aaron made. 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Exodus 32

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове[1], които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. (Ex 13:21; Ex 24:18; De 9:9; Ac 7:40) 2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете. (Jud 8:24) 3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете[2] ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. (Ex 20:23; De 9:16; Jud 17:3; Jud 17:4; 1Ki 12:28; Ne 9:18; Ps 106:19; Isa 46:6; Ac 7:41; Ro 1:23) 5 След като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на ГОСПОДА. (Le 23:2; Le 23:4; Le 23:21; Le 23:37; 2Ki 10:20; 2Ch 30:5) 6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе[3]. (1Co 10:7) 7 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя. (Ge 6:11; Ge 6:12; Ex 32:1; Ex 33:1; De 4:16; De 9:12; De 32:5; Jud 2:19; Da 9:24; Ho 9:9) 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. (Ex 20:3; Ex 20:4; Ex 20:23; De 9:16; 1Ki 12:28) 9 ГОСПОД каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са; (Ex 33:3; Ex 33:5; Ex 34:9; De 9:6; De 9:13; De 31:27; 2Ch 30:8; Isa 48:4; Ac 7:51) 10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ. (Ex 22:24; Nu 14:12; De 9:14; De 9:19) 11 Тогава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: ГОСПОДИ, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? (De 9:18; De 9:26; Ps 74:1; Ps 74:2; Ps 106:23) 12 Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си. (Ex 32:14; Nu 14:13; De 9:28; De 32:27) 13 Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги. (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 15:7; Ge 15:18; Ge 22:16; Ge 26:4; Ge 28:13; Ge 35:11; Ge 35:12; Heb 6:13) 14 Тогава ГОСПОД се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си. (De 32:26; 2Sa 24:16; 1Ch 21:15; Ps 106:45; Jer 18:8; Jer 26:13; Jer 26:19; Joe 2:13; Jon 3:10; Jon 4:2) 15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си – плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани. (De 9:15) 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите. (Ex 31:18) 17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана. 18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз. 19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината. (De 9:16; De 9:17) 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите синове да я изпият. (De 9:21) 21 После Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях? (Ge 20:9; Ge 26:10) 22 Аарон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото. (Ex 14:11; Ex 15:24; Ex 16:2; Ex 16:20; Ex 16:28; Ex 17:2; Ex 17:4) 23 Понеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. (Ex 32:1) 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих[4] това теле. (Ex 32:4) 25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), (2Ch 28:19) 26 Моисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм ГОСПОДА, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци. 27 Той им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си. (Nu 25:5; De 33:9) 28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже. 29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на ГОСПОДА, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение. (Nu 25:11; De 13:6; De 33:9; De 33:10; 1Sa 15:18; 1Sa 15:22; Pr 21:3; Zec 13:3; Mt 10:37) 30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към ГОСПОДА, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. (Nu 25:13; 1Sa 12:20; 1Sa 12:23; 2Sa 16:12; Am 5:15; Lu 15:18) 31 Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато. (Ex 20:23; De 9:18) 32 Но сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал. (Ps 56:8; Ps 69:28; Ps 139:16; Da 12:1; Ro 9:3; Php 4:3; Re 3:5; Re 13:8; Re 17:8; Re 20:12; Re 20:15; Re 21:27; Re 22:19) 33 Но ГОСПОД отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. (Le 23:30; Eze 18:4) 34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им[5]. (Ex 33:2; Ex 33:14; Nu 20:16; De 32:35; Am 3:14; Ro 2:5; Ro 2:6) 35 Така ГОСПОД порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи. (2Sa 12:9; Ac 7:41) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.