Деяния 7

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Защитната реч на Стефан

1 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това? 

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: (Д А 22:1) 

3 „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ (Бит 12:1; Неем 9:7) 

4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:3; Бит 15:18; Бит 17:8; Бит 26:3) 

5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете. 

6 И Бог му говори, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. (Бит 15:13; Бит 15:16; Изх 12:40; Гал 3:17) 

7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. (Изх 3:12) 

8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. (Бит 10:11; Бит 17:9; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 30:5; Бит 35:18; Бит 35:22; Бит 35:23) 

9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него (Бит 37:4; Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21; Бит 39:23; Пс 105:17) 

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41; Бит 42:6) 

11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. (Бит 41:54) 

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; (Бит 42:1) 

13 и втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона. (Бит 45:4; Бит 45:16) 

14 Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. (Бит 45:9; Бит 45:27; Бит 46:27; Вт 10:22) 

15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33; Изх 1:6) 

16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. (Бит 23:16; Бит 33:19; Бит 50:13; Изх 13:19; И Н 24:32) 

17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, (Бит 15:13; Изх 1:7; Пс 105:24; Пс 105:25; Д А 7:6) 

18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. 

19 Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. (Изх 1:22) 

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23) 

21 И когато го подхвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. (Изх 2:5; Изх 2:10) 

22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. (Лк 24:19) 

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. (Изх 2:11; Изх 2:12) 

24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, (Изх 2:12) 

25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. 

26 На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? (Изх 2:13) 

27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? (Лк 12:14; Д А 4:7) 

28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 

29 Поради тази дума Моисей побягна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. (Изх 2:15; Изх 2:22; Изх 4:20; Изх 18:3; Изх 18:4) 

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина сред пламъка на един горящ бодлив храст. (Изх 3:2) 

31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: 

32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Евр 11:16) 

33 И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Изх 3:5; И Н 5:15) 

34 Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ (Изх 3:7) 

35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. (Изх 3:10; Изх 14:19; Чис 20:16) 

36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. (Изх 7:11; Изх 7:14; Изх 12:41; Изх 14:21; Изх 14:27; Изх 16:1; Изх 16:35; Изх 33:1; Пс 105:27) 

37 Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ (Вт 18:15; Вт 18:18; Мт 17:5; Д А 3:22) 

38 Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; (Изх 19:3; Изх 19:17; Изх 21:1; Вт 5:27; Вт 5:31; Вт 33:4; Ис 63:9; Йн 1:17; Рим 3:2; Гал 3:19; Евр 2:2) 

39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет, 

40 като казаха на Аарон: „Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.“ (Изх 32:1) 

41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. (Вт 9:16; Пс 106:19) 

42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ (Вт 4:19; Вт 17:3; 4 Цар 17:16; 4 Цар 21:3; Пс 81:12; Ер 19:13; Ез 20:25; Ез 20:39; Ам 5:25; Рим 1:24; 2 Сол 2:11) 

43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Ам 5:25) 

44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; (Изх 25:40; Изх 26:30; Евр 8:5) 

45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, (И Н 3:14; Неем 9:24; Пс 44:2; Пс 78:55; Д А 13:19) 

46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. (1 Цар 16:1; 2 Цар 7:2; Пс 89:19; Пс 132:5; Д А 13:22) 

47 А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1; 3 Цар 8:20; 1 Лет 17:12; 2 Лет 3:1) 

48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; 2 Лет 2:6; 2 Лет 6:18; Д А 17:24) 

49 „Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ – или какво е мястото за Моя покой? (Ис 66:1; Мт 5:34; Мт 5:35; Мт 23:22) 

50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“ 

51 Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. (Изх 32:9; Изх 33:3; Лев 26:41; Вт 9:13; Вт 10:16; Ис 48:4; Ер 4:4; Ер 6:10; Ер 9:26; Ез 44:9) 

52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, (2 Лет 36:16; Мт 21:35; Мт 23:34; Мт 23:37; Д А 3:14; 1 Сол 2:15) 

53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. (Изх 20:1; Вт 33:2; Гал 3:19; Евр 2:2) 

Убиването на Стефан с камъни

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. (Д А 5:33) 

55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; (Д А 6:5; Д А 6:10) 

56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. (Ез 1:1; Дан 7:13; Мт 3:16; Д А 10:11) 

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. 

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. (Лев 24:16; Вт 13:9; Вт 13:10; Вт 17:7; 3 Цар 21:13; Лк 4:29; Д А 8:1; Д А 22:20; Евр 13:12) 

59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. (Пс 31:5; Лк 23:46; Д А 9:14) 

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. (Мт 5:44; Лк 6:28; Лк 23:34; Д А 9:40; Д А 20:36; Д А 21:5; 1 Кор 4:12) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание