2 Царе 12:9 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид

1 Тогава ГОСПОД прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. (2 Цар 14:5; 3 Цар 20:35; Пс 51:1; Ис 5:3)

2 Цар 14:53 Цар 20:35Пс 51:1Ис 5:3

2 Богатият имаше много овце и говеда, 3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря. 4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него. 5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия ГОСПОД, човекът, който е направил това, заслужава смърт. 6 Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил. (Изх 22:1; Лк 19:8) 7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка. (1 Цар 16:13) 8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това. 9 Защо ти презря словото на ГОСПОДА и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. (Чис 15:31; 1 Цар 15:19; 2 Цар 11:15; 2 Цар 11:27)

Чис 15:311 Цар 15:192 Цар 11:152 Цар 11:27

10 Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена. (Ам 7:9) 11 Така казва ГОСПОД: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце. (Вт 28:30; 2 Цар 16:22)

Вт 28:302 Цар 16:22

12 Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето. (2 Цар 16:22) 13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред ГОСПОДА. А Натан отговори на Давид: И ГОСПОД отстрани греха ти; няма да умреш. (1 Цар 15:24; 2 Цар 24:10; Йов 7:20; Йов 7:21; Пс 32:1; Пс 32:5; Пс 51:4; Пр 28:13; Мих 7:18; Зах 3:4)

1 Цар 15:242 Цар 24:10Йов 7:20Йов 7:21Пс 32:1Пс 32:5Пс 51:4Пр 28:13Мих 7:18Зах 3:4

14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре. (Ис 52:5; Ез 36:20; Ез 36:21; Рим 2:24)

Ис 52:5Ез 36:20Ез 36:21Рим 2:24

15 И Натан си отиде у дома. А ГОСПОД порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя. 16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид пости, влезе и пренощува, легнал на земята. (2 Цар 13:31) 17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях. 18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло! 19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря. 20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в ГОСПОДНИЯ дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде. (Рут 3:3; Йов 1:20) 21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! 22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? (Ис 38:1; Ис 38:5; Йона 3:9)

Ис 38:1Ис 38:5Йона 3:9

23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. (Йов 7:8)

Раждането на Соломон

24 След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И ГОСПОД го възлюби (1 Лет 22:9; Мт 1:6) 25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия^[1], заради ГОСПОДА.

Победа над амонците

26 А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. (1 Лет 20:1) 27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите. (Вт 3:11) 28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име. 29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя. 30 Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка. (1 Лет 20:2) 31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.