Acts 20 | English Standard Version

English Standard Version

Paul in Macedonia and Greece

1 After the uproar ceased, Paul sent for the disciples, and after encouraging them, he said farewell and departed for Macedonia. (Ac 19:21) 2 When he had gone through those regions and had given them much encouragement, he came to Greece. 3 There he spent three months, and when a plot was made against him by the Jews^[1] as he was about to set sail for Syria, he decided to return through Macedonia. (Ac 9:24; Ac 13:50; Ac 20:19) 4 Sopater the Berean, son of Pyrrhus, accompanied him; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timothy; and the Asians, Tychicus and Trophimus. (Ac 14:6; Ac 14:21; Ac 16:1; Ac 19:29; Ac 21:29; Eph 6:21; Col 4:7; 2Ti 4:12; 2Ti 4:20; Tit 3:12)

Ac 14:6Ac 14:21Ac 16:1Ac 19:29Ac 21:29Eph 6:21Col 4:72Ti 4:122Ti 4:20Tit 3:12

5 These went on ahead and were waiting for us at Troas, (Ac 16:8; Ac 20:6; Ac 20:13) 6 but we sailed away from Philippi after the days of Unleavened Bread, and in five days we came to them at Troas, where we stayed for seven days. (Ex 12:14; Ex 23:15; Ac 12:3)

Eutychus Raised from the Dead

7 On the first day of the week, when we were gathered together to break bread, Paul talked with them, intending to depart on the next day, and he prolonged his speech until midnight. (Mr 16:9; Joh 20:19; Ac 2:42; Ac 20:11; 1Co 10:16; 1Co 11:23; 1Co 16:2; Re 1:10)

Mr 16:9Joh 20:19Ac 2:42Ac 20:111Co 10:161Co 11:231Co 16:2Re 1:10

8 There were many lamps in the upper room where we were gathered. (Ac 1:13; Ac 9:37; Ac 9:39) 9 And a young man named Eutychus, sitting at the window, sank into a deep sleep as Paul talked still longer. And being overcome by sleep, he fell down from the third story and was taken up dead. (2Ki 1:2) 10 But Paul went down and bent over him, and taking him in his arms, said, “Do not be alarmed, for his life is in him.” (1Ki 17:21; 2Ki 4:34; Mt 9:23; Mr 5:39)

1Ki 17:212Ki 4:34Mt 9:23Mr 5:39

11 And when Paul had gone up and had broken bread and eaten, he conversed with them a long while, until daybreak, and so departed. (Ac 20:7) 12 And they took the youth away alive, and were not a little comforted. 13 But going ahead to the ship, we set sail for Assos, intending to take Paul aboard there, for so he had arranged, intending himself to go by land. 14 And when he met us at Assos, we took him on board and went to Mitylene. 15 And sailing from there we came the following day opposite Chios; the next day we touched at Samos; and^[2] the day after that we went to Miletus. 16 For Paul had decided to sail past Ephesus, so that he might not have to spend time in Asia, for he was hastening to be at Jerusalem, if possible, on the day of Pentecost. (Ac 2:1; Ac 19:21; Ac 20:6; Ac 20:22; Ac 24:11; 1Co 16:8)

Ac 2:1Ac 19:21Ac 20:6Ac 20:22Ac 24:111Co 16:8

Paul Speaks to the Ephesian Elders

17 Now from Miletus he sent to Ephesus and called the elders of the church to come to him. (Ac 11:30) 18 And when they came to him, he said to them: “You yourselves know how I lived among you the whole time from the first day that I set foot in Asia, (Ac 18:19; Ac 19:1; Ac 19:10; Ac 20:31; Ac 20:34; 1Th 1:5)

Ac 18:19Ac 19:1Ac 19:10Ac 20:31Ac 20:341Th 1:5

19 serving the Lord with all humility and with tears and with trials that happened to me through the plots of the Jews; (Ac 20:3; Ac 20:31; Ro 12:11; 2Co 2:4; Eph 4:2; Php 3:18; Col 3:24; 1Th 2:6)

Ac 20:3Ac 20:31Ro 12:112Co 2:4Eph 4:2Php 3:18Col 3:241Th 2:6

20 how I did not shrink from declaring to you anything that was profitable, and teaching you in public and from house to house, (Ac 20:27; Ac 20:31) 21 testifying both to Jews and to Greeks of repentance toward God and of faith in our Lord Jesus Christ.^[3] (Mr 1:15; Ac 2:38; Ac 18:5; Ac 20:24; Eph 1:15; Col 1:4; 1Ti 3:13; Heb 6:1)

Mr 1:15Ac 2:38Ac 18:5Ac 20:24Eph 1:15Col 1:41Ti 3:13Heb 6:1

22 And now, behold, I am going to Jerusalem, constrained by^[4] the Spirit, not knowing what will happen to me there, (Ac 17:16) 23 except that the Holy Spirit testifies to me in every city that imprisonment and afflictions await me. (Ac 8:29; Ac 9:16; Ac 14:22; Ac 21:4; Ac 21:11; Ac 21:33; 1Th 3:3)

Ac 8:29Ac 9:16Ac 14:22Ac 21:4Ac 21:11Ac 21:331Th 3:3

24 But I do not account my life of any value nor as precious to myself, if only I may finish my course and the ministry that I received from the Lord Jesus, to testify to the gospel of the grace of God. (Ac 1:17; Ac 11:23; Ac 15:7; Ac 20:21; Ac 20:32; Ac 21:13; Ac 26:16; Ga 1:1; 1Th 2:4; 1Ti 1:12; 1Ti 1:14; 2Ti 4:7; Tit 1:3)

Ac 1:17Ac 11:23Ac 15:7Ac 20:21Ac 20:32Ac 21:13Ac 26:16Ga 1:11Th 2:41Ti 1:121Ti 1:142Ti 4:7Tit 1:3

25 And now, behold, I know that none of you among whom I have gone about proclaiming the kingdom will see my face again. (Ac 28:31; Php 1:25) 26 Therefore I testify to you this day that I am innocent of the blood of all, (De 8:19; Ac 18:6) 27 for I did not shrink from declaring to you the whole counsel of God. (Jer 26:2; Eze 33:8; Lu 7:30; Ac 2:23; Ac 13:36; Ac 20:20; Eph 1:11; Heb 6:17)

Jer 26:2Eze 33:8Lu 7:30Ac 2:23Ac 13:36Ac 20:20Eph 1:11Heb 6:17

28 Pay careful attention to yourselves and to all the flock, in which the Holy Spirit has made you overseers, to care for the church of God,^[5] which he obtained with his own blood.^[6] (Lu 12:32; Joh 21:16; Ac 13:2; Ac 20:17; Ac 20:29; 1Co 1:2; 1Co 10:32; 1Co 11:16; 1Co 12:8; 1Co 15:9; Eph 1:7; Eph 4:11; Php 1:1; 1Ti 3:2; 1Ti 4:16; Tit 1:7; Heb 9:12; Heb 9:14; 1Pe 1:18; 2Pe 2:1; 1Jo 1:7; Re 5:9)

Lu 12:32Joh 21:16Ac 13:2Ac 20:17Ac 20:291Co 1:21Co 10:321Co 11:161Co 12:81Co 15:9Eph 1:7Eph 4:11Php 1:11Ti 3:21Ti 4:16Tit 1:7Heb 9:12Heb 9:141Pe 1:182Pe 2:11Jo 1:7Re 5:9

29 I know that after my departure fierce wolves will come in among you, not sparing the flock; (Mt 7:15; Joh 10:12; Ac 20:28; Col 2:8)

Mt 7:15Joh 10:12Ac 20:28Col 2:8

30 and from among your own selves will arise men speaking twisted things, to draw away the disciples after them. (1Co 11:19; 2Co 11:13; 1Ti 1:19; 1Jo 2:18)

1Co 11:192Co 11:131Ti 1:191Jo 2:18

31 Therefore be alert, remembering that for three years I did not cease night or day to admonish every one with tears. (Mt 24:42; Ac 19:8; Ac 19:10; Ac 20:19; Ac 24:17; Col 1:28; Heb 13:17)

Mt 24:42Ac 19:8Ac 19:10Ac 20:19Ac 24:17Col 1:28Heb 13:17

32 And now I commend you to God and to the word of his grace, which is able to build you up and to give you the inheritance among all those who are sanctified. (Mt 25:34; Ac 14:3; Ac 14:23; Ac 20:24; Ac 26:18; Ro 8:17; Eph 1:14; Eph 1:18; Eph 5:5; Col 1:12; Col 2:7; Col 3:24; Heb 9:15; 1Pe 1:4)

Mt 25:34Ac 14:3Ac 14:23Ac 20:24Ac 26:18Ro 8:17Eph 1:14Eph 1:18Eph 5:5Col 1:12Col 2:7Col 3:24Heb 9:151Pe 1:4

33 I coveted no one’s silver or gold or apparel. (1Sa 12:3; Mt 10:8; 1Co 9:12; 2Co 7:2; 2Co 11:9; 2Co 12:17; 1Th 2:5)

1Sa 12:3Mt 10:81Co 9:122Co 7:22Co 11:92Co 12:171Th 2:5

34 You yourselves know that these hands ministered to my necessities and to those who were with me. (Ac 18:3; Ac 19:22; Ac 19:29; Ac 20:18)

Ac 18:3Ac 19:22Ac 19:29Ac 20:18

35 In all things I have shown you that by working hard in this way we must help the weak and remember the words of the Lord Jesus, how he himself said, ‘It is more blessed to give than to receive.’” (Mt 10:8; Ac 11:16; 1Co 12:28; Eph 4:28; 1Th 5:14; 2Th 3:7)

Mt 10:8Ac 11:161Co 12:28Eph 4:281Th 5:142Th 3:7

36 And when he had said these things, he knelt down and prayed with them all. (Ac 7:60) 37 And there was much weeping on the part of all; they embraced Paul and kissed him, (Lu 15:20; 2Ti 1:4) 38 being sorrowful most of all because of the word he had spoken, that they would not see his face again. And they accompanied him to the ship. (Ac 15:3; Ac 20:25)

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Павел в Македония и Гърция

1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1Co 16:5; 1Ti 1:3)

1Co 16:51Ti 1:3

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция 3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Ac 9:23; Ac 23:12; Ac 25:3; 2Co 11:26)

Ac 9:23Ac 23:12Ac 25:32Co 11:26

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Ac 16:1; Ac 19:29; Ac 21:29; Ac 27:2; Eph 6:21; Col 4:7; Col 4:10; 2Ti 4:12; 2Ti 4:20; Tit 3:12)

Ac 16:1Ac 19:29Ac 21:29Ac 27:2Eph 6:21Col 4:7Col 4:102Ti 4:122Ti 4:20Tit 3:12

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада; 6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Ex 12:14; Ex 12:15; Ex 23:15; Ac 16:8; 2Co 2:12; 2Ti 4:13)

Ex 12:14Ex 12:15Ex 23:15Ac 16:82Co 2:122Ti 4:13

Възкресяването на Евтих

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Ac 2:42; Ac 2:46; 1Co 10:16; 1Co 11:20; 1Co 16:2; Re 1:10)

Ac 2:42Ac 2:461Co 10:161Co 11:201Co 16:2Re 1:10

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Ac 1:13) 9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво. 10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (1Ki 17:21; 2Ki 4:34; Mt 9:24)

1Ki 17:212Ki 4:34Mt 9:24

11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. 12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.

Пътуването към Милит

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш. 14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет. 16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Ac 2:1; Ac 18:21; Ac 19:21; Ac 21:4; Ac 21:12; 1Co 16:8)

Ac 2:1Ac 18:21Ac 19:21Ac 21:4Ac 21:121Co 16:8

Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Ac 18:19; Ac 19:1; Ac 19:9; Ac 19:10)

Ac 18:19Ac 19:1Ac 19:9Ac 19:10

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Ac 20:3) 20 как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Ac 20:27) 21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Mr 1:15; Lu 24:47; Ac 2:38; Ac 18:5)

Mr 1:15Lu 24:47Ac 2:38Ac 18:5

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Ac 19:21) 23 освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Ac 9:16; Ac 21:4; Ac 21:11; 1Th 3:3)

Ac 9:16Ac 21:4Ac 21:111Th 3:3

24 Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Ac 1:17; Ac 21:13; Ro 8:35; 2Co 4:1; 2Co 4:16; Ga 1:1; Col 1:24; 2Ti 4:7; Tit 1:3)

Ac 1:17Ac 21:13Ro 8:352Co 4:12Co 4:16Ga 1:1Col 1:242Ti 4:7Tit 1:3

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Ac 20:38; Ro 15:23) 26 Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Eze 33:9; Ac 18:6; 2Co 7:2)

Eze 33:9Ac 18:62Co 7:2

27 защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Lu 7:30; Joh 15:15; Joh 21:15; Ac 20:20; Eph 1:11)

Lu 7:30Joh 15:15Joh 21:15Ac 20:20Eph 1:11

28 Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Isa 53:12; Ro 3:25; 1Co 12:28; Eph 1:7; Eph 1:14; Col 1:14; 1Ti 4:16; Heb 9:12; Heb 9:14; 1Pe 1:19; 1Pe 5:2; Re 5:9)

Isa 53:12Ro 3:251Co 12:28Eph 1:7Eph 1:14Col 1:141Ti 4:16Heb 9:12Heb 9:141Pe 1:191Pe 5:2Re 5:9

29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Mt 7:15; 2Pe 2:1) 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1Ti 1:20; 1Jo 2:19) 31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Mt 25:13; Ac 19:10; Heb 13:7)

Mt 25:13Ac 19:10Heb 13:7

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Ac 9:31; Ac 26:18; Eph 1:18; Col 1:12; Col 3:24; Heb 9:15; Heb 13:9; 1Pe 1:4)

Ac 9:31Ac 26:18Eph 1:18Col 1:12Col 3:24Heb 9:15Heb 13:91Pe 1:4

33 Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1Sa 12:3; 1Co 9:12; 2Co 7:2; 2Co 11:9; 2Co 12:17)

1Sa 12:31Co 9:122Co 7:22Co 11:92Co 12:17

34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Ac 18:3; 1Co 4:12; 1Th 2:9; 2Th 3:8)

Ac 18:31Co 4:121Th 2:92Th 3:8

35 Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Lu 6:38; Lu 18:22; Ro 15:1; 1Co 9:12; 2Co 11:9; 2Co 11:12; 2Co 12:13; Eph 4:28; 1Th 4:11; 1Th 5:14; 2Th 3:8)

Lu 6:38Lu 18:22Ro 15:11Co 9:122Co 11:92Co 11:122Co 12:13Eph 4:281Th 4:111Th 5:142Th 3:8

36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Ac 7:60; Ac 21:5) 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Ge 45:14; Ge 46:29) 38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.