Sign in for free

Acts 19

English Standard Version

from Crossway
1 And it happened that while Apollos was at Corinth, Paul passed through the inland[1] country and came to Ephesus. There he found some disciples. (Ac 18:23; Ac 18:24) 2 And he said to them, “Did you receive the Holy Spirit when you believed?” And they said, “No, we have not even heard that there is a Holy Spirit.” (Joh 7:39; Ac 8:16; Ac 11:16) 3 And he said, “Into what then were you baptized?” They said, “Into John’s baptism.” (Ac 8:16; Ac 13:24; Ac 18:25; Heb 6:2) 4 And Paul said, “John baptized with the baptism of repentance, telling the people to believe in the one who was to come after him, that is, Jesus.” (Joh 1:7; Ac 19:3) 5 On hearing this, they were baptized in[2] the name of the Lord Jesus. (Ac 8:12; Ac 8:16) 6 And when Paul had laid his hands on them, the Holy Spirit came on them, and they began speaking in tongues and prophesying. (Mr 16:17; Ac 8:17; Ac 10:46; Ac 13:1) 7 There were about twelve men in all. 8 And he entered the synagogue and for three months spoke boldly, reasoning and persuading them about the kingdom of God. (Ac 1:3; Ac 13:5; Ac 28:23) 9 But when some became stubborn and continued in unbelief, speaking evil of the Way before the congregation, he withdrew from them and took the disciples with him, reasoning daily in the hall of Tyrannus.[3] (Ac 9:2; Ac 13:45; Ac 14:2; Ac 19:23; 1Co 16:9) 10 This continued for two years, so that all the residents of Asia heard the word of the Lord, both Jews and Greeks. (Ac 19:8; Ac 20:31; 2Ti 1:15) 11 And God was doing extraordinary miracles by the hands of Paul, (Ac 5:12; Ac 5:15) 12 so that even handkerchiefs or aprons that had touched his skin were carried away to the sick, and their diseases left them and the evil spirits came out of them. (Mr 16:17; Ac 19:11) 13 Then some of the itinerant Jewish exorcists undertook to invoke the name of the Lord Jesus over those who had evil spirits, saying, “I adjure you by the Jesus whom Paul proclaims.” (Mt 12:27; Mt 26:63; Mr 5:7; Mr 9:38; Lu 11:19) 14 Seven sons of a Jewish high priest named Sceva were doing this. 15 But the evil spirit answered them, “Jesus I know, and Paul I recognize, but who are you?” (Jas 2:19) 16 And the man in whom was the evil spirit leaped on them, mastered all[4] of them and overpowered them, so that they fled out of that house naked and wounded. 17 And this became known to all the residents of Ephesus, both Jews and Greeks. And fear fell upon them all, and the name of the Lord Jesus was extolled. (2Th 1:12) 18 Also many of those who were now believers came, confessing and divulging their practices. (Mt 3:6; Mr 1:5; Ro 14:11; Jas 5:16) 19 And a number of those who had practiced magic arts brought their books together and burned them in the sight of all. And they counted the value of them and found it came to fifty thousand pieces of silver. 20 So the word of the Lord continued to increase and prevail mightily. (Ac 6:7; Ac 12:24) 21 Now after these events Paul resolved in the Spirit to pass through Macedonia and Achaia and go to Jerusalem, saying, “After I have been there, I must also see Rome.” (Ac 20:1; Ac 20:16; Ac 20:22; Ac 23:11; Ro 1:13; Ro 15:24; Ro 15:25; Ro 15:26; Ro 15:28; 1Co 16:3; 1Co 16:5; 2Co 1:16; 1Th 1:7) 22 And having sent into Macedonia two of his helpers, Timothy and Erastus, he himself stayed in Asia for a while. (Ac 13:5; Ac 16:1; Ac 19:29; 1Co 16:8; Col 4:7; 2Ti 1:18; 2Ti 4:11; Phm 1:13) 23 About that time there arose no little disturbance concerning the Way. (Ac 19:9; 2Co 1:8) 24 For a man named Demetrius, a silversmith, who made silver shrines of Artemis, brought no little business to the craftsmen. (Ac 16:16; Ac 16:19) 25 These he gathered together, with the workmen in similar trades, and said, “Men, you know that from this business we have our wealth. (Ac 19:24) 26 And you see and hear that not only in Ephesus but in almost all of Asia this Paul has persuaded and turned away a great many people, saying that gods made with hands are not gods. (De 4:28; 2Ki 19:18; Ps 115:4; Isa 44:10; Jer 10:3; Ac 14:15; Ac 17:29; 1Co 8:4; Re 9:20) 27 And there is danger not only that this trade of ours may come into disrepute but also that the temple of the great goddess Artemis may be counted as nothing, and that she may even be deposed from her magnificence, she whom all Asia and the world worship.” (Ac 8:10) 28 When they heard this they were enraged and were crying out, “Great is Artemis of the Ephesians!” (Ac 19:27) 29 So the city was filled with the confusion, and they rushed together into the theater, dragging with them Gaius and Aristarchus, Macedonians who were Paul’s companions in travel. (Ac 19:22; Ac 20:4; Ac 20:34; Ac 27:2; 2Co 8:19; Col 4:10; Phm 1:24) 30 But when Paul wished to go in among the crowd, the disciples would not let him. 31 And even some of the Asiarchs,[5] who were friends of his, sent to him and were urging him not to venture into the theater. 32 Now some cried out one thing, some another, for the assembly was in confusion, and most of them did not know why they had come together. (Ac 21:34) 33 Some of the crowd prompted Alexander, whom the Jews had put forward. And Alexander, motioning with his hand, wanted to make a defense to the crowd. (Ac 12:17) 34 But when they recognized that he was a Jew, for about two hours they all cried out with one voice, “Great is Artemis of the Ephesians!” (Ac 19:28) 35 And when the town clerk had quieted the crowd, he said, “Men of Ephesus, who is there who does not know that the city of the Ephesians is temple keeper of the great Artemis, and of the sacred stone that fell from the sky?[6] (Ac 14:12) 36 Seeing then that these things cannot be denied, you ought to be quiet and do nothing rash. 37 For you have brought these men here who are neither sacrilegious nor blasphemers of our goddess. (Ac 19:29; Ro 2:22) 38 If therefore Demetrius and the craftsmen with him have a complaint against anyone, the courts are open, and there are proconsuls. Let them bring charges against one another. (Ac 13:7) 39 But if you seek anything further,[7] it shall be settled in the regular assembly. 40 For we really are in danger of being charged with rioting today, since there is no cause that we can give to justify this commotion.” 41 And when he had said these things, he dismissed the assembly. 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Acts 19

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. (Ac 18:21; 1Co 1:12; 1Co 3:5; 1Co 3:6) 2 И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. (1Sa 3:7; Joh 7:39; Ac 8:16) 3 И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. (Ac 18:25) 4 А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. (Mt 3:11; Mr 1:8; Lu 3:16; Joh 1:15; Joh 1:26; Joh 1:27; Joh 1:30; Ac 1:5; Ac 11:16; Ac 13:24; Ac 13:25) 5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. (Ac 8:16) 6 И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. (Ac 2:4; Ac 6:6; Ac 8:17; Ac 10:46) 7 А те всички бяха около дванадесет мъже. 8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство. (Ac 1:3; Ac 17:2; Ac 18:4; Ac 28:2) 9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана. (Ac 9:2; Ac 19:23; Ac 22:4; Ac 24:14; 2Ti 1:15; 2Pe 2:2; Jud 1:10) 10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. (Ac 20:31; 2Ti 1:15) 11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; (Mr 16:20; Ac 14:3; Ac 14:12) 12 дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях. (2Ki 4:29; Ac 5:15) 13 А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва. (Mt 12:27; Mr 9:38; Lu 9:49) 14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. 15 Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте? (Mr 1:24; Mr 1:34) 16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени. 17 И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше. (Lu 1:65; Lu 7:16; Ac 2:43; Ac 5:5; Ac 5:11) 18 И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си. (Mt 3:6) 19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника. 20 Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие. (Isa 55:11; Ac 6:7; Ac 12:24) 21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим. (Ac 20:22; Ac 23:11; Ac 28:14; Ro 1:11; Ro 15:24; Ga 2:1) 22 И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия. (Ac 13:5; Ro 16:23; 2Ti 4:20) 23 А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път. (Ac 9:2; 2Co 1:8) 24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите, (Ac 16:16; Ac 16:19) 25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство. 26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка. (Ex 20:3; Le 19:4; De 5:8; Ps 97:7; Ps 115:4; Isa 40:18; Isa 44:10; Jer 10:3; Hab 2:18) 27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят. 28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида! 29 И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра. (Ac 16:19; Ac 20:4; Ac 27:2; Ro 16:23; 1Co 1:14; Col 4:10; Phm 1:24) 30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха. 31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра. 32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли. 33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа. (Ac 12:17; 1Ti 1:20; 2Ti 4:14) 34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида! 35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол? 36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено. 37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. 38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други. 39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[1] събрание. 40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище. 41 И като каза това, разпусна събранието. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.