1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (林前16:5; 提前1:3)2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (徒9:23; 徒23:12; 徒25:3; 林后11:26)4И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (徒16:1; 徒19:29; 徒21:29; 徒27:2; 弗6:21; 西4:7; 西4:10; 提后4:12; 提后4:20; 多3:12)5А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (出12:14; 出12:15; 出23:15; 徒16:8; 林后2:12; 提后4:13)
Възкресяването на Евтих
7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (徒2:42; 徒2:46; 林前10:16; 林前11:20; 林前16:2; 启1:10)8А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (徒1:13)9И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (王上17:21; 王下4:34; 太9:24)11След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.14И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (徒2:1; 徒18:21; 徒19:21; 徒21:4; 徒21:12; 林前16:8)
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (徒18:19; 徒19:1; 徒19:9; 徒19:10)19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (徒20:3)20как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (徒20:27)21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (可1:15; 路24:47; 徒2:38; 徒18:5)22И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (徒19:21)23освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (徒9:16; 徒21:4; 徒21:11; 帖前3:3)24Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (徒1:17; 徒21:13; 羅8:35; 林后4:1; 林后4:16; 加1:1; 西1:24; 提后4:7; 多1:3)25И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (徒20:38; 羅15:23)26Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (结33:9; 徒18:6; 林后7:2)27защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (路7:30; 约15:15; 约21:15; 徒20:20; 弗1:11)28Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (赛53:12; 羅3:25; 林前12:28; 弗1:7; 弗1:14; 西1:14; 提前4:16; 來9:12; 來9:14; 彼前1:19; 彼前5:2; 启5:9)29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (太7:15; 彼后2:1)30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (提前1:20; 约一2:19)31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (太25:13; 徒19:10; 來13:7)32И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (徒9:31; 徒26:18; 弗1:18; 西1:12; 西3:24; 來9:15; 來13:9; 彼前1:4)33Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (撒上12:3; 林前9:12; 林后7:2; 林后11:9; 林后12:17)34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (徒18:3; 林前4:12; 帖前2:9; 帖后3:8)35Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (路6:38; 路18:22; 羅15:1; 林前9:12; 林后11:9; 林后11:12; 林后12:13; 弗4:28; 帖前4:11; 帖前5:14; 帖后3:8)36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (徒7:60; 徒21:5)37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (创45:14; 创46:29)38наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.