1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (路10:38; 路10:39)2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (太26:7; 可14:3; 约12:3)3И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (约9:3; 约11:40)5А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (约10:40)7А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (约10:31)9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (约9:4)10Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (约12:32; 约12:35)11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (申31:16; 但12:2; 太9:24; 徒7:60; 林前15:18; 林前15:51)12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1];19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (约9:31)23Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (伯19:25; 伯19:26; 赛26:19; 结37:4; 但12:2; 路14:14; 约5:29)25Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (约1:4; 约3:36; 约5:21; 约6:35; 约6:39; 约6:40; 约6:44; 约14:6; 西3:4; 约一1:1; 约一1:2; 约一5:10; 约一5:11)26Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (约6:54)27Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (太16:16; 约4:42; 约6:14; 约6:69)28И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (约11:19)32И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (约11:21)33Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Исус се просълзи. (路19:41)36Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (约9:6)38А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (约11:4; 约11:23)41Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (约12:30)43Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (约20:7)
Заговорът за убийството на Исус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (太26:1; 可14:1; 路22:1; 约2:23; 约10:42; 约12:11; 约12:18)46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (诗2:2; 太26:3; 可14:1; 路22:2; 约12:19; 徒4:16)48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни.49А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (路3:2; 约18:14; 徒4:6)50нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (约18:14)51Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (赛49:6; 约10:16; 弗2:13; 约一2:2)53И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (太21:38)54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (代下13:19; 约4:1; 约4:3; 约7:1)55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (代下30:17; 约2:13; 约5:1; 约6:4)56И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (约7:11)57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.