1И когато минаваше, видя един сляпороден човек.2И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп? (Йн 9:34)3Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела. (Йн 11:4)4Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи. (Йн 4:34; Йн 5:19; Йн 5:36; Йн 11:9; Йн 12:35; Йн 17:4)5Докато съм в света, Аз съм светлината на света. (Ис 42:6; Йн 1:5; Йн 1:9; Йн 3:19; Йн 8:12; Йн 12:35; Йн 12:46)6Като каза това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; (Мк 7:33; Мк 8:23; Йн 11:37)7и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи „пратен“). И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал. (4 Цар 5:14; Неем 3:15)8А съседите и онези, които преди го бяха виждали, че беше просяк, питаха: Не е ли този, който седеше и просеше?9Едни казваха: Той е; други казваха: Не е, но прилича на него. Той отвръщаше: Аз съм.10Тогава го попитаха: А как ти се отвориха очите?11Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и ми заръча: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах. (Йн 9:6; Йн 9:7)12Тогава му казаха: Къде е Той? Отговори: Не зная.13Заведоха при фарисеите човека, който преди беше сляп.14А беше събота, когато Исус направи кал и му отвори очите.15И така, фарисеите също го питаха как е прогледнал. И той им каза: Сложи кал на очите ми, умих се и гледам.16Затова някои от фарисеите казаха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им. (Йн 3:2; Йн 7:12; Йн 7:43; Йн 9:33; Йн 10:19)17Попитаха пак слепеца: Ти какво ще кажеш за Него, след като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е. (Лк 7:16; Йн 4:19; Йн 6:14)18Но юдеите не вярваха, че е бил сляп и прогледнал, докато не повикаха родителите му19и ги попитаха: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?20Родителите отговориха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;21а сега как вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, също не знаем. Питайте него; той е пълнолетен, нека сам говори за себе си!22Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите вече се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос. (Йн 7:13; Йн 9:34; Йн 12:42; Йн 16:2; Йн 19:38; Д А 5:13)23Затова и неговите родители казаха: Той е пълнолетен, питайте него.24И така, повикаха отново човека, който преди беше сляп, и му казаха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник. (И Н 7:19; 1 Цар 6:5; Йн 9:16)25А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.26Затова го попитаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?27Той отговори: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?28Тогава те го наругаха и казаха: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.29Ние знаем, че на Моисей Сам Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. (Изх 3:6; Йн 8:14)30Човекът им отговори: Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но въпреки това ми отвори очите. (Йн 3:10)31Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. (Йов 27:9; Йов 35:12; Пс 18:41; Пс 34:15; Пс 66:18; Пр 1:28; Пр 15:29; Пр 28:9; Ис 1:15; Ер 11:11; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)32А откак свят светува, не се е чуло някой да е отворил очи на сляпороден човек. (Ис 42:7)33Ако Този Човек не беше от Бога, не би могъл нищо да направи. (Йн 9:16)34Те му отговориха: Ти цял в грехове си роден и нас ли поучаваш? И го изпъдиха навън.35Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син? (Мт 14:33; Мт 16:16; Мк 1:1; Йн 10:36; 1 Йн 5:13)36Той отговори: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?37Исус му каза: И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е. (Йн 4:26)38А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони.39И Исус каза: За осъждение дойдох на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. (Мт 11:15; Мт 13:13; Йн 3:17; Йн 5:22; Йн 5:27; Йн 12:47; 2 Кор 3:14)40Някои от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, Му казаха: Да не сме и ние слепи? (Рим 2:19)41Исус им каза: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава. (Йн 15:22; Йн 15:24)