John 5

Съвременен български превод

from Bulgarian Bible Society
1 След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим. 2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения. 3-4 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани[1]. 5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“ 7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“ 8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“ 9 Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. (Joh 7:23; Joh 9:14) 10 Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ (Ex 20:8; Ne 13:19; Jer 17:21; Lu 13:14) 11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“ 12 Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“ (Joh 9:12) 13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място. 14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели. 16 Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият[2], понеже вършеше такива неща в събота. (Joh 7:23) 17 А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ (Joh 9:4) 18 Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога. (Joh 2:16; Joh 7:1; Joh 10:33; Joh 11:53; Joh 19:7) 19 Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът. (Joh 5:30; Joh 8:28) 20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите. (Joh 3:35; Joh 10:17; Joh 15:9; Joh 17:23) 21 Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска. 22 Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина, (Joh 5:27) 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил. 24 Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (Joh 3:18; 1Jo 3:14) 25 Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. 26 Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си. (Joh 6:57) 27 И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки. 28 Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас 29 и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане. (Da 12:2) 30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил. (Joh 4:34; Joh 6:38; Joh 8:16) 31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. (Joh 8:13) 32 Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене. 33 Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината. (Joh 1:19; Joh 3:27) 34 Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие. 35 Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му. 36 Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил. (Joh 4:34; Joh 10:25; Joh 10:37; Joh 17:4) 37 И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда[3]. (Mt 3:17; Mr 1:11; Lu 3:22) 38 И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил. 39 Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене. 40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41 Аз не търся да получа слава от хората, (Joh 12:43) 42 но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете. 44 Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения. 45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате. 46 Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“