John 6

Съвременен български превод

from Bulgarian Bible Society
1 След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. (Mt 14:13; Mr 6:30; Mr 6:32; Lu 9:10)2 Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. (Mt 15:29)3 Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. (Mt 5:1)4 А наближаваше юдейският празник Пасха.5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи.7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза:9 „Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ (2Ki 4:42)10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди.11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше.12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли.14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“15 А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък. (Joh 18:36)16 А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, (Mt 14:22; Mr 6:45)17 влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях.18 Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.19 След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.20 Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.22 На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус[1]. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“26 Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“30 А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? (Mr 8:11; Mr 15:32; Joh 2:18; Joh 4:48; Joh 20:29)31 Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“ (Ex 16:31; Ps 78:24)32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“34 А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ (Joh 4:15)35 Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. (Isa 55:1; Joh 4:14)36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя,38 защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. (Joh 4:34; Joh 5:30)39 А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. (Joh 10:28; Joh 17:12; Joh 18:9)40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[2]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[3].“41 Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“,42 и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“ (Mt 13:55; Mr 6:3)43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си.44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден.45 У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. (Isa 54:13; Jer 31:33)46 Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. (Joh 1:18; Joh 3:13; Joh 7:29)47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.48 Аз съм хлябът на живота.49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“ (Joh 10:11)52 Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. (Joh 15:4)57 Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. (Joh 5:26)58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“59 Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?63 Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. (Joh 3:6)64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.69 И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[4].“ (Mt 16:16; Mr 8:29; Lu 9:20)70 Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ (Joh 13:18)71 Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. (Joh 13:2; Joh 13:21; Joh 18:2)