1И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите* са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – (Йн 3:22)2въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му,3Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.4Но трябваше да мине през Самария.5И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. (И Н 24:32)6Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа.7Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ (Езд 4:1; Мт 10:5; Лк 9:52)10Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва ‘Дай Ми да пия’, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода[1].“ (Йн 7:37)11Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода?12Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ (Йн 8:53)13Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее,14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ (Ис 58:11; Йн 6:34)15Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“16Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“17Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: ‘Нямам мъж’,18защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“19Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.20Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие[2] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“21Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.22Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. (Рим 9:4)23Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.24Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“25Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия*, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“26Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ (Йн 9:37)27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“28Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:29„Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“30Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.31Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“32Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“33Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“34Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. (Йн 5:30; Йн 6:38; Евр 10:5)35Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва!36Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.37Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене.38Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“39И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“40Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена.41Тогава много повече хора повярваха заради думите Му42и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос[3].“ (1 Йн 4:14)
Иисус Христос изцелява сина на царски служител
43А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.44Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника. (Йн 2:23)46Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. (Мт 8:5; Лк 7:1; Йн 2:1)47Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране.48А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ (Йн 20:25)49Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“50Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде.51А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“52А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“53Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. (Д А 16:31)54А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.