Псалм 30

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Песен за избавлението

(29)

1 Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма. (Езд 6:16; 1 Мак 4:36) 

2  Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене. 

3 Господи, Боже мой, виках към Тебе и Ти ме изцели. 

4 Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме запази, за да не сляза в гроба. (1 Цар 2:6) 

5 Пейте пред Господа, вие, които сте Негови, прославяйте Неговото свято име. (Пс 7:18) 

6 Защото гневът Му е за миг, благоволението Му – за цял живот. Вечер настъпва плач, а сутрин – отново радост. (Ис 54:7) 

7 В своето благоденствие си казах: „Няма да се поколебая никога.“ 

8 Господи, Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си. Но Ти скри лицето Си и аз се смутих. (Пс 104:29) 

9 Към Тебе, Господи, тогава виках и на своя Господ се помолих: 

10 „Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба? Ще Те слави ли пръстта? Ще възвестява ли тя Твоята истина? (Пс 88:11; Ис 38:18) 

11 Чуй, Господи, и се смили над мене. Господи, бъди ми помощник!“ 

12 Ти превърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие. (Ест 9:22; Ис 61:3; Ер 31:13) 

13 Затова Те прославям и няма да замлъкна. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя! 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 30

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Louange après la délivrance

1 Psaume, chant pour la dédicace de la maison. De David. 

2 Je proclame ta grandeur, Eternel, car tu m'as relevé, tu n'as pas voulu que mes ennemis se réjouissent à mon sujet. 

3 Eternel, mon Dieu, j'ai crié à toi, et tu m'as guéri. 

4 Eternel, tu as fait remonter mon âme du séjour des morts, tu m'as fait revivre loin de ceux qui descendent dans la tombe. 

5 Chantez en l'honneur de l'Eternel, vous qui l'aimez, célébrez par vos louanges sa sainteté, 

6 car sa colère dure un instant, mais sa grâce toute la vie: le soir arrivent les pleurs, et le matin l'allégresse. 

7 Je disais dans ma tranquillité: «Je ne serai jamais ébranlé!» 

8 Eternel, par ta grâce tu avais affermi ma montagne. Tu t'es caché, et j'ai été épouvanté. 

9 Eternel, j'ai crié à toi, j'ai imploré l'Eternel: 

10 «Que gagnes-tu à verser mon sang, à me faire descendre dans la tombe? La poussière te célèbre-t-elle? Raconte-t-elle ta fidélité? 

11 Ecoute, Eternel, aie pitié de moi! Eternel, secours-moi!» 

12 Et tu as changé mes lamentations en allégresse, tu m'as retiré mes habits de deuil pour me donner un habit de fête. 

13 Ainsi mon cœur chante tes louanges et ne reste pas muet. Eternel, mon Dieu, je te louerai toujours. 

Texte biblique de la Bible Version Segond 21
Copyright © 2007 Société Biblique de Genève
Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.