Псалм 31 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва на скърбящия праведник

(30)

1 За първия певец. Псалом на Давид. 2 Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога. Избави ме по силата на Своята справедливост, (Пс 71:1) 3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш, (Пс 18:3) 4 защото Ти си моя скала и моя крепост; води ме и ме насочвай заради Своето име. 5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили, защото Ти си моето спасение. 6 В Твоята ръка предавам своя дух; Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш. (Лк 23:46) 7 Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа. 8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие, защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п омогна на моята душа в притеснението 9 и не ме предаде в ръцете на врага; постави краката ми на просторно място. 10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам; чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло. 11 Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки; силата ми изнемощя от моето страдание и моите кости изсъхнаха. (Пс 6:3) 12 Станах за присмех на всичките си врагове, посмешище пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене. (Йов 19:13; Пс 38:12) 13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв; заприличах на разбит съд, 14 защото слушам клеветите на мнозина; около мене е само ужас – те се наговарят против мене и замислят да отнемат живота ми. (Пс 41:6; Ер 20:10) 15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам: „Ти си мой Бог.“ 16 Броят на годините ми е в Твоята ръка; избави ме от ръцете на моите врагове – от тези, които ме преследват. 17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице; спаси ме със Своето милосърдие. 18 Господи, нека не се посрамя, защото Тебе призовавам; а нечестивите да се посрамят и да слязат в ада. 19 Да онемеят лъжливите уста, които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение. 20 Господи, колко много са у Тебе благата, които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе, и които приготви пред хората за онези, които се уповават на Тебе. 21 Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед от човешки замисли, скриваш ги под сянка от заговори. (Йов 5:21; Пс 27:5) 22 Да бъде прославен Господ, защото прояви Своята чудна милост към мене, когато бях като крепост под обсада. 23 В смущението си аз мислех: отхвърлен съм от Твоите очи. Но Ти чу гласа на молитвата ми, когато Те призовавах. 24 Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници. Господ закриля верните и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават. (Пс 37:34) 25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви, всички вие, които се уповавате на Господа!

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Prière confiante dans l'épreuve

1 Au chef de chœur. Psaume de David. 2 Eternel, je cherche refuge en toi: que jamais je ne sois déçu! Délivre-moi dans ta justice, 3 tends ton oreille vers moi, viens vite à mon secours! Sois pour moi un rocher protecteur, une forteresse où je trouve le salut! 4 Oui, tu es mon rocher, ma forteresse; à cause de ton nom tu me conduiras, tu me dirigeras. 5 Tu me feras sortir du piège qu'ils m'ont tendu, car tu es mon protecteur. 6 Je remets mon esprit entre tes mains^[1]: tu me délivres, Eternel, Dieu de vérité! (Д А 7:59) 7 Je déteste ceux qui s'attachent à des idoles sans consistance; moi, c'est en l'Eternel que je me confie. 8 Je serai par ta grâce dans l'allégresse et dans la joie, car tu vois ma misère, tu connais les angoisses de mon âme. 9 Tu ne m'as pas livré aux mains de l'ennemi, tu as mis mes pieds au large. 10 Aie pitié de moi, Eternel, car je suis dans la détresse; j'ai les yeux, l'âme et le corps rongés par le chagrin. 11 Ma vie s'épuise dans la douleur, et mes années dans les soupirs; ma force faiblit à cause de ma faute, et mes os dépérissent. 12 Tous mes adversaires ont fait de moi un objet de honte, de grande honte pour mes voisins, et je fais peur à mes amis; ceux qui me voient dans la rue s'enfuient loin de moi. 13 Je suis oublié, effacé des mémoires, comme un mort, je suis comme un objet qui a disparu. 14 J'apprends les mauvais propos de plusieurs, je suis assailli de terreur quand ils se concertent contre moi et complotent de m'enlever la vie. 15 Mais moi, je me confie en toi, Eternel! Je dis: «Tu es mon Dieu!» 16 Mes destinées sont dans ta main: délivre-moi de mes ennemis et de mes persécuteurs! 17 Fais briller ton visage sur ton serviteur, sauve-moi par ta grâce! 18 Eternel, que je ne sois pas déçu quand je fais appel à toi! Que les méchants le soient, eux, qu'ils soient réduits au silence dans le séjour des morts! 19 Qu'elles deviennent muettes, les lèvres menteuses qui parlent avec insolence contre le juste, avec arrogance et dédain! 20 Oh! combien ta bonté est grande! Tu la tiens en réserve pour ceux qui te craignent, tu la témoignes à ceux qui cherchent refuge en toi face aux hommes. 21 Tu les caches dans l'abri de ta présence contre ceux qui les persécutent, tu les protèges dans ta tente contre les langues hostiles. 22 Béni soit l'Eternel, car il a démontré sa grâce envers moi, comme si j'avais été dans une ville fortifiée. 23 Je disais dans mon trouble: «Je suis chassé loin de ton regard», mais tu as entendu mes supplications quand j'ai crié vers toi. 24 Aimez l'Eternel, vous, tous ses fidèles! L'Eternel garde les croyants, mais il punit sévèrement les orgueilleux. 25 Fortifiez-vous et que votre cœur s'affermisse, vous tous qui espérez en l'Eternel!