Матей 16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Фарисеите искат знамения

1 Дойдоха при Иисус фарисеи и садукеи и, за да Го поставят в затруднение, поискаха да им покаже знамение от небето. (Мт 12:38; Мк 8:11; Лк 11:16; Лк 11:29; Лк 12:54)

Мт 12:38Мк 8:11Лк 11:16Лк 11:29Лк 12:54

2 А Той им отговори: „Привечер казвате: „Времето ще е хубаво, защото небето е червено.“ 3 И сутрин: „Днес ще има буря, защото небето мрачно червенее.“ Лицемери! Вида на небето умеете да разпознавате, а знаменията на времето не можете ли? 4 Род лукав и прелюбодеен желае знамение, но няма да му се даде друго знамение освен знамението на пророк Йона.“ И като ги остави, отмина. (Йона 2:1; Йона 4:5)

Предпазване от фарисейски и садукейски учения

5 Когато преминаха на отсрещния бряг, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. (Мк 8:14) 6 Иисус им рече: „Внимавайте и се пазете от фарисейския и садукейския квас.“ (Лк 12:1) 7 А те си помислиха и си казваха: „Това е, защото не взехме хляб.“ 8 Иисус забеляза това и им рече: „Маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? 9 Още ли не разбирате и не помните петте хляба на петте хиляди души и колко кошници събрахте? (Мт 14:17) 10 Нито седемте хляба на четири хиляди души и колко коша събрахте? (Мт 15:34) 11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: „Пазете се от фарисейския и садукейския квас“.“ 12 Тогава проумяха, че не им беше казал да се пазят от квас за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.

Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос

13 Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“ (Мк 8:27; Лк 9:18) 14 Те отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, някои пък – за Йеремия или за един от пророците.“ (Мт 14:1; Мт 17:10; Мк 6:14; Лк 9:7)

Мт 14:1Мт 17:10Мк 6:14Лк 9:7

15 Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“ 16 Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ (Мт 26:63; Йн 6:68) 17 Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв^[1] ти откри това, а Моят небесен Отец. 18 И Аз ти казвам, че ти си Петър^[2] и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да и надделеят. 19 Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата^[3].“ (Ис 22:22; Мт 18:18; Йн 20:23)

Ис 22:22Мт 18:18Йн 20:23

20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.

Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос

21 Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден. (Мт 12:40; Мт 17:12; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31; Лк 9:22)

Мт 12:40Мт 17:12Мт 17:22Мт 20:18Мк 8:31Лк 9:22

22 А Петър се отдели с Него настрана и Го убеждаваше: „Опазил те Бог, Господи! Дано не стане това с Тебе!“ 23 Но Иисус се обърна към Петър и му рече: „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“

Да следваме Иисус Христос със себеотрицание

24 Тогава Иисус рече на учениците Си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. (Мт 10:38; Мк 8:34; Лк 9:23; Лк 14:27)

Мт 10:38Мк 8:34Лк 9:23Лк 14:27

25 Защото който иска да спаси живота^[4] си, ще го загуби, а който погуби живота си заради Мене, ще го спечели. (Лк 17:33; Йн 12:25) 26 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? (Пс 49:8) 27 Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му. (Пс 62:13; Мт 25:31; Рим 2:6; Отк 2:23; Отк 22:12)

Пс 62:13Мт 25:31Рим 2:6Отк 2:23Отк 22:12

28 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Сина човешки да идва като цар.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Les pharisiens et les sadducéens abordèrent Jésus et, pour le mettre à l'épreuve, lui demandèrent de leur faire voir un signe venant du ciel. 2 Jésus leur répondit: «[Le soir, vous dites: ‘Il fera beau, car le ciel est rouge’, et le matin: 3 ‘Il y aura de l'orage aujourd'hui, car le ciel est d'un rouge sombre.’ Hypocrites! Vous savez discerner l'aspect du ciel et vous ne pouvez pas discerner les signes des temps.] 4 Une génération mauvaise et adultère réclame un signe, il ne lui sera pas donné d'autre signe que celui de Jonas [le prophète].» Puis il les quitta et s'en alla. 5 En passant sur l'autre rive, les disciples avaient oublié de prendre des pains. 6 Jésus leur dit: «Attention, méfiez-vous du levain des pharisiens et des sadducéens.» 7 Les disciples raisonnaient en eux-mêmes et disaient: «C'est parce que nous n'avons pas pris de pains.» 8 Jésus, le sachant, leur dit: «Hommes de peu de foi, pourquoi raisonnez-vous en vous-mêmes sur le fait que vous n'avez pas pris de pains? 9 Ne comprenez-vous pas encore et ne vous rappelez-vous plus les cinq pains des 5000 hommes et combien de paniers vous avez emportés, 10 ni les sept pains des 4000 hommes et combien de corbeilles vous avez emportées? 11 Comment ne comprenez-vous pas que ce n'est pas de pains que je vous ai parlé? Méfiez-vous du levain des pharisiens et des sadducéens.» 12 Alors ils comprirent que ce n'était pas du levain du pain qu'il leur avait dit de se méfier, mais de l'enseignement des pharisiens et des sadducéens.

Pierre reconnaît Jésus comme le Messie

13 Jésus arriva dans le territoire de Césarée de Philippe. Il demanda à ses disciples: «Qui suis-je, d'après les hommes, moi le Fils de l'homme?» 14 Ils répondirent: «Les uns disent que tu es Jean-Baptiste; les autres, Elie; les autres, Jérémie ou l'un des prophètes.» 15 «Et d'après vous, qui suis-je?» leur dit-il. 16 Simon Pierre répondit: «Tu es le Messie, le Fils du Dieu vivant.» 17 Jésus reprit la parole et lui dit: «Tu es heureux, Simon, fils de Jonas, car ce n'est pas une pensée humaine qui t'a révélé cela, mais c'est mon Père céleste. 18 Et moi, je te dis que tu es Pierre et que sur ce rocher je construirai mon Eglise, et les portes du séjour des morts ne l'emporteront pas sur elle. 19 Je te donnerai les clés du royaume des cieux: ce que tu lieras sur la terre aura été lié au ciel et ce que tu délieras sur la terre aura été délié au ciel.» 20 Alors il ordonna aux disciples de ne dire à personne qu'il était le Messie. 21 Dès ce moment, Jésus commença à montrer à ses disciples qu'il devait aller à Jérusalem, beaucoup souffrir de la part des anciens, des chefs des prêtres et des spécialistes de la loi, être mis à mort et ressusciter le troisième jour. 22 Alors Pierre le prit à part et se mit à le reprendre en disant: «Que Dieu t'en garde, Seigneur! Cela ne t'arrivera pas.» 23 Mais Jésus se retourna et dit à Pierre: «Arrière, Satan, tu es un piège pour moi, car tes pensées ne sont pas les pensées de Dieu, mais celles des hommes.» 24 Alors Jésus dit à ses disciples: «Si quelqu'un veut être mon disciple, qu'il renonce à lui-même, qu'il se charge de sa croix et qu'il me suive! 25 En effet, celui qui voudra sauver sa vie la perdra, mais celui qui la perdra à cause de moi la retrouvera. 26 Que servira-t-il à un homme de gagner le monde entier, s'il perd son âme? Ou que pourra donner un homme en échange de son âme? 27 En effet, le Fils de l'homme va venir dans la gloire de son Père, avec ses anges, et alors il traitera chacun conformément à sa manière d'agir^[1]. (Пс 62:13; Пр 24:12) 28 Je vous le dis en vérité, quelques-uns de ceux qui sont ici ne mourront pas avant d'avoir vu le Fils de l'homme venir dans son règne.»