1Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. (Мт 13:53; Лк 4:16)2И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! (Йн 7:15)3Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. (Йн 6:42)4А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ (Йн 4:44)5Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях.6И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.
Изпращане на дванадесетте ученици
7Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Лк 9:1; Лк 10:1)8И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си,9но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи.10Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[1].“ (Д А 13:51)12И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят,13изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха. (Як 5:14)
Убиване на Йоан Кръстител
14Цар Ирод[2] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ (Мт 14:1; Лк 9:7)15Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ (Мт 16:14; Мк 8:28; Мк 9:11; Лк 9:19)16Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“17Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; (Мк 1:14)18а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ (Лев 18:16; Лк 3:19)19Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше,20защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.21А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея,22дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“23Тогава и се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ (Ест 5:3)24А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя и отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“25И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“26А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да и откаже.27И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му.28Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.29Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. (4 Цар 4:42; Мт 14:13; Мк 8:1; Лк 9:10; Йн 6:1)31И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.32И отидоха с лодка на уединено място насаме.33Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.34И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 9:36)35А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно.36Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[3].“37А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“38И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.40И насядаха на групи по сто и по петдесет.41И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. (Мк 8:19)42И всички ядоха и се наситиха.43И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите.44А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
Иисус Христос ходи по вода
45И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16)46И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.47Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата.48И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине.49Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, (Лк 24:37)50защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“51Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.52Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло. (Мк 8:17)
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. (Мт 14:34)54Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,55бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.56И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха. (Мк 5:27; Д А 5:15)