1За първия певец. Псалом на Кореевия хор.2[1] Чуйте това, всички народи! Внимавайте всички, които живеете по света:3синове на обикновени хора и синове на знатни, заедно богати и бедни!4Устата ми ще говори мъдро и размислите ми ще са разумни. (Пс 78:2)5Ще наклоня ухото си към притча; ще разкрия загадката си с арфа.6Защо да се боя в дни на бедствие, когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?7Те се осланят на своето богатство и се хвалят с големия си имот. (Пр 11:4; Ер 9:22)8Но човек не може да откупи брат, не може да даде на Бога откуп за него, (Йов 33:24)9защото прекалено скъп е откупът за живота му и трябва да се откаже завинаги от това –10че ще живее винаги и няма да види гроб.11Защото всеки вижда, че и мъдрите умират, тъй както глупавият и неразумният загиват и оставят имота си на други. (Екл 2:16)12Те си мислят, че домовете им са вечни, техни жилища от род в род, а земите си назовават със своите имена.13Но човекът не пребъдва в почест; той загива като добитъка. (Екл 3:18)14Този техен път е тяхното безумие и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.15Те са предназначени като овце за преизподнята; смъртта ще бъде техен пастир. И праведните ще ги управляват на сутринта. И техните тела ще се разпаднат; преизподнята ще бъде техен дом.16Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята, тъй като ще ме приеме.17Не се страхувай, когато някой забогатява, когато славата на дома му расте,18тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си. Славата му няма да го последва. (Екл 5:14; 1 Тим 6:7)19Ако и да се смята за щастлив приживе, защото го хвалят, когато му е добре,20пак ще отиде в поколението на своите предци, които няма никога да видят светлина.21Човекът, който пребивава в почест, но без разум, той загива като добитък.