1Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха: (Мк 7:1)2„Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ (Лк 11:38)3Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание?4Защото Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.“ (Изх 20:12; Изх 21:17; Лев 20:9; Вт 5:16; Мт 19:19)5А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма“,6той може и да не зачете баща си или майка си.“ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед.7Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите:8„Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; (Пс 78:36)9и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби“.“ (Ис 29:13)
Кое прави човека нечист
10И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: (Мк 7:14)11не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“13А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.14Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“ (Лк 6:39)15В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“16Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?17Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?18А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. (Мт 12:34)19Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.20Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
Вярата на една езичница
21И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. (Мк 7:24)22И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“23Но Той не и отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“24А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ (Ер 50:6; Мт 10:6)25Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“26Тогава Той и отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ (Мт 7:6)27А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“28Тогава Иисус и отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря и оздравя.
Изцеляване на множество болни
29Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. (Мт 14:13; Мк 8:1)30И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.31Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев. (Мт 11:5)
Ново чудесно нахранване на четири хиляди души
32А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ (4 Цар 4:42; Мт 9:36; Мк 8:1)33И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“34Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“35Тогава заповяда на народа да насяда на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.37Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.38А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.39И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.
1Alors des pharisiens et des spécialistes de la loi vinrent de Jérusalem trouver Jésus et dirent:2«Pourquoi tes disciples transgressent-ils la tradition des anciens? En effet, ils ne se lavent pas les mains quand ils prennent leur repas.»3Il leur répondit: «Et vous, pourquoi transgressez-vous le commandement de Dieu au profit de votre tradition?4En effet, Dieu a dit: Honore ton père et ta mère[1] et: Celui qui maudira son père ou sa mère sera puni de mort[2]. (Изх 20:12; Изх 21:17; Лев 20:9; Вт 5:16)5Mais d'après vous, celui qui dira à son père ou à sa mère: ‘Ce dont j'aurais pu t'assister est une offrande à Dieu’6n'est pas tenu d'honorer son père [ou sa mère]. Vous annulez ainsi la parole de Dieu au profit de votre tradition.7Hypocrites, Esaïe a bien prophétisé sur vous, quand il a dit:8Ce peuple [prétend s'approcher de moi et] m'honore des lèvres, mais son cœur est éloigné de moi.9C'est faussement qu'ils m'honorent en donnant des enseignements qui sont des commandements humains.[3]» (Ис 29:13)10Jésus appela la foule à lui et dit: «Ecoutez-moi et comprenez bien:11ce n'est pas ce qui entre dans la bouche qui rend l'homme impur, mais ce qui sort de la bouche. Voilà ce qui rend l'homme impur.»12Alors ses disciples s'approchèrent et lui dirent: «Sais-tu que les pharisiens ont été scandalisés d'entendre ces paroles?»13Il répondit: «Toute plante que n'a pas plantée mon Père céleste sera déracinée.14Laissez-les: ce sont des aveugles qui conduisent des aveugles; si un aveugle conduit un aveugle, ils tomberont tous les deux dans un fossé.»15Pierre prit la parole et lui dit: «Explique-nous cette parabole.»16Jésus dit: «Vous aussi, vous êtes encore sans intelligence?17Ne comprenez-vous pas encore que tout ce qui entre dans la bouche va dans le ventre, puis est évacué dans les toilettes?18Mais ce qui sort de la bouche vient du cœur, et c'est ce qui rend l'homme impur.19En effet, c'est du cœur que viennent les mauvaises pensées, les meurtres, les adultères, l'immoralité sexuelle, les vols, les faux témoignages, les calomnies.20Voilà ce qui rend l'homme impur; mais manger sans s'être lavé les mains, cela ne rend pas l'homme impur.»
Jésus et la femme non juive
21Jésus partit de là et se retira dans le territoire de Tyr et de Sidon.22Alors une femme cananéenne[4] qui venait de cette région lui cria: «Aie pitié de moi, Seigneur, Fils de David[5]! Ma fille est cruellement tourmentée par un démon.» (Мт 9:27)23Il ne lui répondit pas un mot; ses disciples s'approchèrent et lui demandèrent: «Renvoie-la, car elle crie derrière nous.»24Il répondit: «Je n'ai été envoyé qu'aux brebis perdues de la communauté d'Israël.»25Mais elle vint se prosterner devant lui et dit: «Seigneur, secours-moi!»26Il répondit: «Il n'est pas bien de prendre le pain des enfants et de le jeter aux petits chiens.»27«Oui, Seigneur, dit-elle, mais les petits chiens mangent les miettes qui tombent de la table de leurs maîtres.»28Alors Jésus lui dit: «Femme, ta foi est grande. Sois traitée conformément à ton désir.» A partir de ce moment, sa fille fut guérie.29Jésus quitta cet endroit et vint sur les bords du lac de Galilée. Il monta sur la montagne et s'y assit.30Une grande foule s'approcha de lui; il y avait parmi eux des boiteux, des aveugles, des muets, des estropiés et beaucoup d'autres malades. On les amena aux pieds de Jésus et il les guérit,31de sorte que la foule était émerveillée de voir les muets parler, les estropiés être guéris, les boiteux marcher, les aveugles voir, et elle célébrait la gloire du Dieu d'Israël.
Multiplication des pains pour 4000 hommes
32Jésus appela ses disciples et leur dit: «Je suis rempli de compassion pour cette foule, car voilà trois jours qu'ils sont près de moi et ils n'ont rien à manger. Je ne veux pas les renvoyer à jeun, de peur que les forces ne leur manquent en chemin.»33Les disciples lui dirent: «Comment nous procurer dans cet endroit désert assez de pains pour rassasier une si grande foule?»34Jésus leur demanda: «Combien avez-vous de pains?» «Sept, répondirent-ils, et quelques petits poissons.»35Alors il fit asseoir la foule par terre,36prit les sept pains et les poissons et, après avoir remercié Dieu, il les rompit et les donna à ses disciples, qui les distribuèrent à la foule.37Tous mangèrent et furent rassasiés, et l'on emporta sept corbeilles pleines des morceaux qui restaient.38Ceux qui avaient mangé étaient 4000 hommes, sans compter les femmes et les enfants.39Ensuite, il renvoya la foule, monta dans la barque et se rendit dans la région de Magdala.