Матей 22 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Притча за царската сватба

1 А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: (Лк 14:16) 2 „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; (Отк 19:7) 3 и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. (Мт 21:34) 4 Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. (Мт 21:35) 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“ 10 И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. (Мт 5:45; Мт 13:47) 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума. 13 Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, (Мт 8:12; Мт 25:30) 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“

За плащане на данък на императора

15 Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. (Мк 12:13; Лк 20:20) 16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. 17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ 18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? 19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. 20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ 21 Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ (Рим 13:6) 22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)

Мк 12:18Лк 20:27Д А 23:8

24 „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“ (Вт 25:5) 25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, 26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ 29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: 32 „Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“ (Изх 3:6) 33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.

Най-голямата заповед

34 Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно (Мк 12:28; Лк 10:25) 35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ 37 А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: (Вт 6:5) 38 тази е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“; (Лев 19:18; Мт 19:19; Гал 5:14; Як 2:8)

Лев 19:18Мт 19:19Гал 5:14Як 2:8

40 на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“ (Мт 7:12; Рим 13:8)

Иисус Христос и Давид

41 И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: (Мк 12:35; Лк 20:41) 42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ 43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: 44 „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ (Пс 110:1; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)

Пс 110:1Д А 2:341 Кор 15:25Евр 1:13

45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита. (Мк 12:34; Лк 20:40)

New International Reader’s Version

от Biblica

The story of the wedding dinner

1 Jesus told them more stories. He said, 2 ‘Here is what the kingdom of heaven is like. A king prepared a wedding dinner for his son. 3 He sent his slaves to those who had been invited to the dinner. The slaves told them to come. But they refused. 4 ‘Then he sent some more slaves. He said, “Tell those who were invited that I have prepared my dinner. I have killed my oxen and my fattest cattle. Everything is ready. Come to the wedding dinner.” 5 ‘But the people paid no attention. One went away to his field. Another went away to his business. 6 The rest grabbed his slaves. They treated them badly and then killed them. 7 The king became very angry. He sent his army to destroy them. They killed those murderers and burned their city. 8 ‘Then the king said to his slaves, “The wedding dinner is ready. But those I invited were not fit to come. 9 So go to the street corners. Invite to the dinner anyone you can find.” 10 So the slaves went out into the streets. They gathered all the people they could find, the bad as well as the good. Soon the wedding hall was filled with guests. 11 ‘The king came in to see the guests. He noticed a man there who was not wearing wedding clothes. 12 “Friend”, he asked, “how did you get in here without wedding clothes?” The man couldn’t think of anything to say. 13 ‘Then the king told his slaves, “Tie up his hands and feet. Throw him outside into the darkness. Out there people will weep and grind their teeth.” 14 ‘Many are invited, but few are chosen.’

Is it right to pay the royal tax to Caesar?

15 The Pharisees went out. They made plans to trap Jesus with his own words. 16 They sent their followers to him. They sent the Herodians with them. ‘Teacher’, they said, ‘we know that you are a man of honour. You teach the way of God truthfully. You don’t let others tell you what to do or say. You don’t care how important they are. 17 Tell us then, what do you think? Is it right to pay the royal tax to Caesar or not?’ 18 But Jesus knew their evil plans. He said, ‘You pretenders! Why are you trying to trap me? 19 Show me the coin people use for paying the tax.’ They brought him a silver coin. 20 He asked them, ‘Whose picture is this? And whose words?’ 21 ‘Caesar’s,’ they replied. Then he said to them, ‘So give back to Caesar what belongs to Caesar. And give back to God what belongs to God.’ 22 When they heard this, they were amazed. So they left him and went away.

Marriage when the dead rise

23 That same day the Sadducees came to Jesus with a question. They do not believe that people rise from the dead. 24 ‘Teacher’, they said, ‘here is what Moses told us. If a man dies without having children, his brother must get married to the widow. He must provide children to carry on his brother’s name. 25 There were seven brothers among us. The first one got married and died. Since he had no children, he left his wife to his brother. 26 The same thing happened to the second and third brothers. It happened right on down to the seventh brother. 27 Finally, the woman died. 28 Now then, when the dead rise, whose wife will she be? All seven of them were married to her.’ 29 Jesus replied, ‘You are mistaken, because you do not know the Scriptures. And you do not know the power of God. 30 When the dead rise, they won’t get married. And their parents won’t give them to be married. They will be like the angels in heaven. 31 What about the dead rising? Haven’t you read what God said to you? 32 He said, “I am the God of Abraham. I am the God of Isaac. And I am the God of Jacob.” He is not the God of the dead. He is the God of the living.’ (Изх 3:6) 33 When the crowds heard this, they were amazed by what he taught.

The most important commandment

34 The Pharisees heard that the Sadducees weren’t able to answer Jesus. So the Pharisees got together. 35 One of them was an authority on the law. So he tested Jesus with a question. 36 ‘Teacher’, he asked, ‘which is the most important commandment in the Law?’ 37 Jesus replied, ‘ “Love the Lord your God with all your heart and with all your soul. Love him with all your mind.” (Вт 6:5) 38 This is the first and most important commandment. 39 And the second is like it. “Love your neighbour as you love yourself.” (Лев 19:18) 40 Everything that is written in the Law and the Prophets is based on these two commandments.’

Whose son is the Messiah?

41 The Pharisees were gathered together. Jesus asked them, 42 ‘What do you think about the Messiah? Whose son is he?’ ‘The son of David,’ they replied. 43 He said to them, ‘Then why does David call him “Lord”? The Holy Spirit spoke through David himself. David said, 44 ‘ “The Lord said to my Lord, ‘Sit at my right hand until I put your enemies under your control.’ ” (Пс 110:1) 45 So if David calls him “Lord”, how can he be David’s son?’ 46 No one could give any answer to him. From that day on, no one dared to ask him any more questions.