1Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него (Мт 21:23; Мк 11:27)2и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“3Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми:4Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“5А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“6Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“7И отговориха: „Не знаем откъде беше.“8Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Притча за злите лозари
9И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. (Мт 21:33; Мк 12:1)10А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.11Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце.12Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха.13Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“14Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“15И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето?16Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“17Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22)18Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Ис 8:14; Дан 2:34; Дан 2:44)19Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа. (Лк 6:11; Лк 11:53; Лк 19:47; Лк 22:2)
За плащане на данък на императора
20Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. (Мт 22:15; Мк 12:13)21И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.22Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“23Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате[1]?24Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“25Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Рим 13:6)26И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.
За възкресението на мъртвите
27Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:8)28„Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ (Вт 25:5)29И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.30Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.31Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.32След всички умря и жената.33И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“34А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват.35Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват.36Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.37А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. (Изх 3:6; Изх 3:15; Д А 3:13)38Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“ (Вт 4:4)39На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ (Мт 22:46; Мк 12:32; Мк 12:34)40И не смееха вече да Го питат за нищо.
Иисус Христос и Давид
41А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мк 12:35)42Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Д А 2:34; Евр 1:13)43докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“ (1 Кор 15:25)44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“
Предпазване от лошия пример на книжниците
45И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си: (Мт 23:1; Мт 23:5; Мк 12:38; Лк 11:43)46„Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките,47които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“