Матей 21 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

1 А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, (Мк 11:1; Лк 19:28; Лк 19:29; Йн 12:12)

Мк 11:1Лк 19:28Лк 19:29Йн 12:12

2 като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле^[1] с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. 3 А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ 4 А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва: 5 „Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“ (Ис 62:11; Зах 9:9) 6 Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус. 7 Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. 8 А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. (4 Цар 9:13) 9 Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“ (Пс 118:26; Мт 23:39) 10 Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“ 11 А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“

Изгонване на търговците от храма

12 Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби. (Зах 14:21; Мк 11:15; Лк 19:45; Йн 2:13)

Зах 14:21Мк 11:15Лк 19:45Йн 2:13

13 И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“ (Ис 56:7; Ер 7:11) 14 И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. 15 Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват 16 и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“ (Пс 8:3) 17 И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува. (Лк 21:37)

Безплодната смокиня

18 А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. (Мк 11:12; Мк 11:20) 19 И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и и каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ 21 А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ – ще стане. (Мт 17:20; Лк 17:6; 1 Кор 13:2)

Мт 17:20Лк 17:61 Кор 13:2

22 И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“ (Мт 7:7)

За властта на Иисус Христос

23 Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ (Мк 11:27; Лк 20:1) 24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже – „а защо не му повярвахте“? 26 Ако пък речем – „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ (Мт 14:5) 27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за двамата синове

28 „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“ 29 А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде. 30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“ (Лк 3:12; Лк 7:29)

Притча за злите лозари

33 „Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. (Ис 5:1; Мк 12:1; Лк 20:9)

Ис 5:1Мк 12:1Лк 20:9

34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. (Мт 22:6) 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“ 42 Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла^[2], това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ (Пс 118:22; Д А 4:11; 1 Пет 2:6)

Пс 118:22Д А 4:111 Пет 2:6

43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Дан 2:34) 45 Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.

New International Reader’s Version

от Biblica

Jesus comes to Jerusalem as king

1 As they all approached Jerusalem, they came to Bethphage. It was on the Mount of Olives. Jesus sent out two disciples. 2 He said to them, ‘Go to the village ahead of you. As soon as you get there, you will find a donkey tied up. Her colt will be with her. Untie them and bring them to me. 3 If anyone says anything to you, say that the Lord needs them. The owner will send them right away.’ 4 This took place so that what was spoken through the prophet would come true. It says, 5 ‘Say to the city of Zion, “See, your king comes to you. He is gentle and riding on a donkey. He is riding on a donkey’s colt.” ’ (Зах 9:9) 6 The disciples went and did what Jesus told them to do. 7 They brought the donkey and the colt. They placed their coats on them for Jesus to sit on. 8 A very large crowd spread their coats on the road. Others cut branches from the trees and spread them on the road. 9 Some of the people went ahead of him, and some followed. They all shouted, ‘Hosanna to the Son of David!’ ‘Blessed is the one who comes in the name of the Lord!’ ‘Hosanna in the highest heaven!’ (Пс 118:26) 10 When Jesus entered Jerusalem, the whole city was stirred up. The people asked, ‘Who is this?’ 11 The crowds answered, ‘This is Jesus. He is the prophet from Nazareth in Galilee.’

Jesus clears out the temple

12 Jesus entered the temple courtyard. He began to drive out all those who were buying and selling there. He turned over the tables of the people who were exchanging money. He also turned over the benches of those who were selling doves. 13 He said to them, ‘It is written that the Lord said, “My house will be called a house where people can pray.” But you are making it “a den for robbers.” ’ (Ис 56:7; Ер 7:11) 14 Blind people and those who were disabled came to Jesus at the temple. There he healed them. 15 The chief priests and the teachers of the law saw the wonderful things he did. They also saw the children in the temple courtyard shouting, ‘Hosanna to the Son of David!’ But when they saw all this, they became angry. 16 ‘Do you hear what these children are saying?’ they asked him. ‘Yes’, replied Jesus. ‘Haven’t you ever read about it in Scripture? It says, ‘ “Lord, you have made sure that children and infants praise you.” ’ (Пс 8:2) 17 Then Jesus left the people and went out of the city to Bethany. He spent the night there.

Jesus makes a fig tree dry up

18 Early in the morning, Jesus was on his way back to Jerusalem. He was hungry. 19 He saw a fig tree by the road. He went up to it but found nothing on it except leaves. Then he said to it, ‘May you never bear fruit again!’ Right away the tree dried up. 20 When the disciples saw this, they were amazed. ‘How did the fig tree dry up so quickly?’ they asked. 21 Jesus replied, ‘What I’m about to tell you is true. You must have faith and not doubt. Then you can do what was done to the fig tree. And you can say to this mountain, “Go and throw yourself into the sea.” It will be done. 22 If you believe, you will receive what you ask for when you pray.’

The authority of Jesus is questioned

23 Jesus entered the temple courtyard. While he was teaching there, the chief priests and the elders of the people came to him. ‘By what authority are you doing these things?’ they asked. ‘Who gave you this authority?’ 24 Jesus replied, ‘I will also ask you one question. If you answer me, I will tell you by what authority I am doing these things. 25 Where did John’s baptism come from? Was it from heaven? Or did it come from human authority?’ They talked to one another about it. They said, ‘If we say, “From heaven”, he will ask, “Then why didn’t you believe him?” 26 But what if we say, “From human authority”? We are afraid of the people. Everyone believes that John was a prophet.’ 27 So they answered Jesus, ‘We don’t know.’ Jesus said, ‘Then I won’t tell you by what authority I am doing these things either.

The story of the two sons

28 ‘What do you think about this? A man had two sons. He went to the first and said, “Son, go and work today in the vineyard.” 29 ‘ “I will not,” the son answered. But later he changed his mind and went. 30 ‘Then the father went to the other son. He said the same thing. The son answered, “I will, sir.” But he did not go. 31 ‘Which of the two sons did what his father wanted?’ ‘The first’, they answered. Jesus said to them, ‘What I’m about to tell you is true. Tax collectors and prostitutes will enter the kingdom of God ahead of you. 32 John came to show you the right way to live. And you did not believe him. But the tax collectors and the prostitutes did. You saw this. But even then you did not turn away from your sins and believe him.

The story of the tenants

33 ‘Listen to another story. A man who owned some land planted a vineyard. He put a wall around it. He dug a pit for a winepress in it. He also built a lookout tower. He rented the vineyard out to some farmers. Then he moved to another place. 34 When harvest time approached, he sent his slaves to the tenants. He told the slaves to collect his share of the fruit. 35 ‘But the tenants grabbed his slaves. They beat one of them. They killed another. They threw stones at the third to kill him. 36 Then the man sent other slaves to the tenants. He sent more than he did the first time. The tenants treated them the same way. 37 Last of all, he sent his son to them. “They will respect my son,” he said. 38 ‘But the tenants saw the son coming. They said to one another, “This is the one who will receive all the owner’s property someday. Come, let’s kill him. Then everything will be ours.” 39 So they took him and threw him out of the vineyard. Then they killed him. 40 ‘When the owner of the vineyard comes back, what will he do to those tenants?’ 41 ‘He will destroy those evil people,’ they replied. ‘Then he will rent the vineyard out to other tenants. They will give him his share of the crop at harvest time.’ 42 Jesus said to them, ‘Haven’t you ever read what the Scriptures say, ‘ “The stone the builders didn’t accept has become the most important stone of all. The Lord has done it. It is wonderful in our eyes”? (Пс 118:22; Пс 118:23) 43 ‘So here is what I tell you. The kingdom of God will be taken away from you. It will be given to people who will produce its fruit. 44 Anyone who falls on that stone will be broken to pieces. But the stone will crush anyone it falls on.’ 45 The chief priests and the Pharisees heard Jesus’ stories. They knew he was talking about them. 46 So they looked for a way to arrest him. But they were afraid of the crowd. The people believed that Jesus was a prophet.