1За първия певец. По мелодията на шушан едут.[1] Поучителен. На Давид. За изучаване,2[2] когато той се сражаваше с Арам-Нахараим[3] и Арам-Цова[4] и Йоав се върна в Солната долина и порази едомците, дванадесет хиляди души. (2 Цар 8:13)3[5] Боже, Ти ни отхвърли и ни разпръсна. Ти беше разгневен на нас. Обърни се пак към нас!4Ти разтърси земята и я разпука. Заздрави нейните пукнатини, защото е разклатена.5Ти донесе на Своя народ големи страдания и ни опияни със зашеметяващо вино. (Пс 75:9; Ис 51:17; Ер 25:15)6Даде знаме на онези, които Те почитат, за да намерят прибежище под него.7Спаси ме с десницата Си и ме изслушай, за да се избавят Твоите възлюбени. (Пс 108:7)8Бог каза в Своето светилище: „Ще тържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот.9Мой е Галаад и Мой – Манасия, а Ефрем е шлем на Моята глава. Юдея е Мой скиптър. (Бит 49:10)10Моав е Моят умивалник, върху Едом ще простра обувката Си, над филистимската земя ще тържествувам!“11Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?12Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли и не излизаш вече с нашите войски? (Пс 68:8)13Дай ни помощ против притеснителя, защото човешката помощ е безполезна. (Пс 33:16; Пс 44:6; Ос 1:7)14С Бога ние ще сме силни. Той ще стъпче нашите врагове.
Псалм 60
Louis Segond 1910
1Au chef des chantres. Sur le lis lyrique. Hymne de David, pour enseigner.2Lorsqu'il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et aux Syriens de Tsoba, et que Joab revint et battit dans la vallée du sel douze mille Édomites.3O Dieu! tu nous as repoussés, dispersés, Tu t'es irrité: relève-nous!4Tu as ébranlé la terre, tu l'as déchirée: Répare ses brèches, car elle chancelle!5Tu as fait voir à ton peuple des choses dures, Tu nous as abreuvés d'un vin d'étourdissement.6Tu as donné à ceux qui te craignent une bannière, Pour qu'elle s'élève à cause de la vérité. -Pause.7Afin que tes bien-aimés soient délivrés, Sauve par ta droite, et exauce-nous!8Dieu a dit dans sa sainteté: Je triompherai, Je partagerai Sichem, je mesurerai la vallée de Succoth;9A moi Galaad, à moi Manassé; Éphraïm est le rempart de ma tête, Et Juda, mon sceptre;10Moab est le bassin où je me lave; Je jette mon soulier sur Édom; Pays des Philistins, pousse à mon sujet des cris de joie! -11Qui me mènera dans la ville forte? Qui me conduira à Édom?12N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous as repoussés, Et qui ne sortais plus, ô Dieu, avec nos armées?13Donne-nous du secours contre la détresse! Le secours de l'homme n'est que vanité.14Avec Dieu, nous ferons des exploits; Il écrasera nos ennemis.