Деяния 10 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Апостол Петър и стотникът Корнилий

1 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски. 2 Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога. (Д А 10:35) 3 Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“ 4 А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави. 5 А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. 6 Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом^[1].“ 7 Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него, 8 разказа им всичко и ги изпрати в Йопия. 9 На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли. (Лев 11:1; Д А 11:4) 10 А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес, 11 видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята. 12 В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици. (Вт 14:3) 13 И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“ 14 А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“ (Ез 4:14) 15 И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“ (Мк 7:19; Рим 14:14) 16 Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето. 17 И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата, 18 извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“ 19 И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души. 20 Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“ 21 Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“ 22 А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“ 23 Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия. 24 На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели. 25 Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони. 26 Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“ (Д А 14:15) 27 И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора. 28 Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист. (Д А 11:3; Гал 2:12) 29 Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“ 30 Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха 31 и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини. 32 Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори^[2]“. 33 Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“

Проповед на апостол Петър в дома на Корнилий

34 Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е, (Вт 10:17; Рим 2:11; Гал 2:6; Еф 6:9)

Вт 10:17Рим 2:11Гал 2:6Еф 6:9

35 но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно. (Д А 10:2; Д А 13:26; Рим 2:14)

Д А 10:2Д А 13:26Рим 2:14

36 Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички. (Лк 19:38; Рим 10:12) 37 Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан: (Лк 3:21; Лк 4:14; Лк 4:18)

Лк 3:21Лк 4:14Лк 4:18

38 как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него. (Д А 2:22) 39 И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво. (Д А 1:8; Д А 1:22) 40 Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява – (Д А 17:31) 41 не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите. (Лк 24:41; Д А 1:4; Д А 13:30)

Лк 24:41Д А 1:4Д А 13:30

42 И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви. 43 За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“ (Д А 2:38)

Езичници приемат Светия Дух

44 Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото. 45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух; (Д А 11:1) 46 защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: (Д А 2:4) 47 „Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“ (Д А 8:36; Д А 15:7) 48 И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.

Louis Segond 1910

1 Il y avait à Césarée un homme nommé Corneille, centenier dans la cohorte dite italienne. 2 Cet homme était pieux et craignait Dieu, avec toute sa maison; il faisait beaucoup d'aumônes au peuple, et priait Dieu continuellement. 3 Vers la neuvième heure du jour, il vit clairement dans une vision un ange de Dieu qui entra chez lui, et qui lui dit: Corneille! 4 Les regards fixés sur lui, et saisi d'effroi, il répondit: Qu'est-ce, Seigneur? Et l'ange lui dit: Tes prières et tes aumônes sont montées devant Dieu, et il s'en est souvenu. 5 Envoie maintenant des hommes à Joppé, et fais venir Simon, surnommé Pierre; 6 il est logé chez un certain Simon, corroyeur, dont la maison est près de la mer. 7 Dès que l'ange qui lui avait parlé fut parti, Corneille appela deux de ses serviteurs, et un soldat pieux d'entre ceux qui étaient attachés à sa personne; 8 et, après leur avoir tout raconté, il les envoya à Joppé. 9 Le lendemain, comme ils étaient en route, et qu'ils approchaient de la ville, Pierre monta sur le toit, vers la sixième heure, pour prier. 10 Il eut faim, et il voulut manger. Pendant qu'on lui préparait à manger, il tomba en extase. 11 Il vit le ciel ouvert, et un objet semblable à une grande nappe attachée par les quatre coins, qui descendait et s'abaissait vers la terre, 12 et où se trouvaient tous les quadrupèdes et les reptiles de la terre et les oiseaux du ciel. 13 Et une voix lui dit: Lève-toi, Pierre, tue et mange. 14 Mais Pierre dit: Non, Seigneur, car je n'ai jamais rien mangé de souillé ni d'impur. 15 Et pour la seconde fois la voix se fit encore entendre à lui: Ce que Dieu a déclaré pur, ne le regarde pas comme souillé. 16 Cela arriva jusqu'à trois fois; et aussitôt après, l'objet fut retiré dans le ciel. 17 Tandis que Pierre ne savait en lui-même que penser du sens de la vision qu'il avait eue, voici, les hommes envoyés par Corneille, s'étant informés de la maison de Simon, se présentèrent à la porte, 18 et demandèrent à haute voix si c'était là que logeait Simon, surnommé Pierre. 19 Et comme Pierre était à réfléchir sur la vision, l'Esprit lui dit: Voici, trois hommes te demandent; 20 lève-toi, descends, et pars avec eux sans hésiter, car c'est moi qui les ai envoyés. 21 Pierre donc descendit, et il dit à ces hommes: Voici, je suis celui que vous cherchez; quel est le motif qui vous amène? 22 Ils répondirent: Corneille, centenier, homme juste et craignant Dieu, et de qui toute la nation des Juifs rend un bon témoignage, a été divinement averti par un saint ange de te faire venir dans sa maison et d'entendre tes paroles. 23 Pierre donc les fit entrer, et les logea. Le lendemain, il se leva, et partit avec eux. Quelques-uns des frères de Joppé l'accompagnèrent. 24 Ils arrivèrent à Césarée le jour suivant. Corneille les attendait, et avait invité ses parents et ses amis intimes. 25 Lorsque Pierre entra, Corneille, qui était allé au-devant de lui, tomba à ses pieds et se prosterna. 26 Mais Pierre le releva, en disant: Lève-toi; moi aussi, je suis un homme. 27 Et conversant avec lui, il entra, et trouva beaucoup de personnes réunies. 28 Vous savez, leur dit-il, qu'il est défendu à un Juif de se lier avec un étranger ou d'entrer chez lui; mais Dieu m'a appris à ne regarder aucun homme comme souillé et impur. 29 C'est pourquoi je n'ai pas eu d'objection à venir, puisque vous m'avez appelé; je vous demande donc pour quel motif vous m'avez envoyé chercher. 30 Corneille dit: Il y a quatre jours, à cette heure-ci, je priais dans ma maison à la neuvième heure; et voici, un homme vêtu d'un habit éclatant se présenta devant moi, et dit: 31 Corneille, ta prière a été exaucée, et Dieu s'est souvenu de tes aumônes. 32 Envoie donc à Joppé, et fais venir Simon, surnommé Pierre; il est logé dans la maison de Simon, corroyeur, près de la mer. 33 Aussitôt j'ai envoyé vers toi, et tu as bien fait de venir. Maintenant donc nous sommes tous devant Dieu, pour entendre tout ce que le Seigneur t'a ordonné de nous dire. 34 Alors Pierre, ouvrant la bouche, dit: En vérité, je reconnais que Dieu ne fait point acception de personnes, 35 mais qu'en toute nation celui qui le craint et qui pratique la justice lui est agréable. 36 Il a envoyé la parole aux fils d'Israël, en leur annonçant la paix par Jésus Christ, qui est le Seigneur de tous. 37 Vous savez ce qui est arrivé dans toute la Judée, après avoir commencé en Galilée, à la suite du baptême que Jean a prêché; 38 vous savez comment Dieu a oint du Saint Esprit et de force Jésus de Nazareth, qui allait de lieu en lieu faisant du bien et guérissant tous ceux qui étaient sous l'empire du diable, car Dieu était avec lui. 39 Nous sommes témoins de tout ce qu'il a fait dans le pays des Juifs et à Jérusalem. Ils l'ont tué, en le pendant au bois. 40 Dieu l'a ressuscité le troisième jour, et il a permis qu'il apparût, 41 non à tout le peuple, mais aux témoins choisis d'avance par Dieu, à nous qui avons mangé et bu avec lui, après qu'il fut ressuscité des morts. 42 Et Jésus nous a ordonné de prêcher au peuple et d'attester que c'est lui qui a été établi par Dieu juge des vivants et des morts. 43 Tous les prophètes rendent de lui le témoignage que quiconque croit en lui reçoit par son nom le pardon des péchés. 44 Comme Pierre prononçait encore ces mots, le Saint Esprit descendit sur tous ceux qui écoutaient la parole. 45 Tous les fidèles circoncis qui étaient venus avec Pierre furent étonnés de ce que le don du Saint Esprit était aussi répandu sur les païens. 46 Car ils les entendaient parler en langues et glorifier Dieu. 47 Alors Pierre dit: Peut-on refuser l'eau du baptême à ceux qui ont reçu le Saint Esprit aussi bien que nous? 48 Et il ordonna qu'ils fussent baptisés au nom du Seigneur. Sur quoi ils le prièrent de rester quelques jours auprès d'eux.