Деяния 9

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос

1 А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника (Д А 8:1; Д А 22:3; Д А 22:6; Д А 26:9; Д А 26:12; 1 Кор 15:9; Гал 1:13; 1 Тим 1:13) 

2 и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. (Д А 19:9; Д А 19:23; Д А 24:14; Д А 24:22) 

3 Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. (1 Кор 9:1; 1 Кор 15:8; Гал 1:15) 

4 Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ 

5 А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ 

6 Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ 

7 А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. 

8 Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. 

9 И три дни не виждаше и нито яде, нито пи. 

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ 

11 И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли (Д А 11:25; Д А 21:39; Д А 22:3) 

12 и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“ 

13 Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. 

14 Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“ 

15 Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил. (Д А 13:2; Д А 13:47; Д А 22:21) 

16 И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“ (Д А 21:11) 

17 Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“ 

18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен. 

Проповед на Савел в Дамаск

19 След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск. 

20 И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий. (Д А 26:20) 

21 Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“ (Гал 1:23) 

22 А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. (Д А 17:3; Д А 18:5; Д А 18:28; Д А 28:23) 

23 И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият, (Д А 20:3) 

24 но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият. (2 Кор 11:32) 

25 Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената. 

Савел в Йерусалим

26 Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. (Гал 1:18) 

27 Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус. 

28 И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус. 

29 Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият. 

30 Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс. (Д А 11:25) 

31 А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха. (Д А 2:41) 

Излекуване на Еней

32 Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида. 

33 Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран. 

34 Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана. 

35 Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа. 

Възкресяване на Тавита

36 В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. 

37 Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. 

38 Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. 

39 Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. 

40 А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. (Мк 5:41) 

41 Той и подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 

42 Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 

43 А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 9

Louis Segond 1910

1 Cependant Saul, respirant encore la menace et le meurtre contre les disciples du Seigneur, se rendit chez le souverain sacrificateur, 

2 et lui demanda des lettres pour les synagogues de Damas, afin que, s'il trouvait des partisans de la nouvelle doctrine, hommes ou femmes, il les amenât liés à Jérusalem. 

3 Comme il était en chemin, et qu'il approchait de Damas, tout à coup une lumière venant du ciel resplendit autour de lui. 

4 Il tomba par terre, et il entendit une voix qui lui disait: Saul, Saul, pourquoi me persécutes-tu? 

5 Il répondit: Qui es-tu, Seigneur? Et le Seigneur dit: Je suis Jésus que tu persécutes. Il te serait dur de regimber contre les aiguillons. 

6 Tremblant et saisi d'effroi, il dit: Seigneur, que veux-tu que je fasse? Et le Seigneur lui dit: Lève-toi, entre dans la ville, et on te dira ce que tu dois faire. 

7 Les hommes qui l'accompagnaient demeurèrent stupéfaits; ils entendaient bien la voix, mais ils ne voyaient personne. 

8 Saul se releva de terre, et, quoique ses yeux fussent ouverts, il ne voyait rien; on le prit par la main, et on le conduisit à Damas. 

9 Il resta trois jours sans voir, et il ne mangea ni ne but. 

10 Or, il y avait à Damas un disciple nommé Ananias. Le Seigneur lui dit dans une vision: Ananias! Il répondit: Me voici, Seigneur! 

11 Et le Seigneur lui dit: Lève-toi, va dans la rue qu'on appelle la droite, et cherche, dans la maison de Judas, un nommé Saul de Tarse. 

12 Car il prie, et il a vu en vision un homme du nom d'Ananias, qui entrait, et qui lui imposait les mains, afin qu'il recouvrât la vue. Ananias répondit: 

13 Seigneur, j'ai appris de plusieurs personnes tous les maux que cet homme a faits à tes saints dans Jérusalem; 

14 et il a ici des pouvoirs, de la part des principaux sacrificateurs, pour lier tous ceux qui invoquent ton nom. 

15 Mais le Seigneur lui dit: Va, car cet homme est un instrument que j'ai choisi, pour porter mon nom devant les nations, devant les rois, et devant les fils d'Israël; 

16 et je lui montrerai tout ce qu'il doit souffrir pour mon nom. 

17 Ananias sortit; et, lorsqu'il fut arrivé dans la maison, il imposa les mains à Saul, en disant: Saul, mon frère, le Seigneur Jésus, qui t'est apparu sur le chemin par lequel tu venais, m'a envoyé pour que tu recouvres la vue et que tu sois rempli du Saint Esprit. 

18 Au même instant, il tomba de ses yeux comme des écailles, et il recouvra la vue. Il se leva, et fut baptisé; 

19 et, après qu'il eut pris de la nourriture, les forces lui revinrent. Saul resta quelques jours avec les disciples qui étaient à Damas. 

20 Et aussitôt il prêcha dans les synagogues que Jésus est le Fils de Dieu. 

21 Tous ceux qui l'entendaient étaient dans l'étonnement, et disaient: N'est-ce pas celui qui persécutait à Jérusalem ceux qui invoquent ce nom, et n'est-il pas venu ici pour les emmener liés devant les principaux sacrificateurs? 

22 Cependant Saul se fortifiait de plus en plus, et il confondait les Juifs qui habitaient Damas, démontrant que Jésus est le Christ. 

23 Au bout d'un certain temps, les Juifs se concertèrent pour le tuer, 

24 et leur complot parvint à la connaissance de Saul. On gardait les portes jour et nuit, afin de lui ôter la vie. 

25 Mais, pendant une nuit, les disciples le prirent, et le descendirent par la muraille, dans une corbeille. 

26 Lorsqu'il se rendit à Jérusalem, Saul tâcha de se joindre à eux; mais tous le craignaient, ne croyant pas qu'il fût un disciple. 

27 Alors Barnabas, l'ayant pris avec lui, le conduisit vers les apôtres, et leur raconta comment sur le chemin Saul avait vu le Seigneur, qui lui avait parlé, et comment à Damas il avait prêché franchement au nom de Jésus. 

28 Il allait et venait avec eux dans Jérusalem, et s'exprimait en toute assurance au nom du Seigneur. 

29 Il parlait aussi et disputait avec les Hellénistes; mais ceux-ci cherchaient à lui ôter la vie. 

30 Les frères, l'ayant su, l'emmenèrent à Césarée, et le firent partir pour Tarse. 

31 L'Église était en paix dans toute la Judée, la Galilée et la Samarie, s'édifiant et marchant dans la crainte du Seigneur, et elle s'accroissait par l'assistance du Saint Esprit. 

32 Comme Pierre visitait tous les saints, il descendit aussi vers ceux qui demeuraient à Lydde. 

33 Il y trouva un homme nommé Énée, couché sur un lit depuis huit ans, et paralytique. 

34 Pierre lui dit: Énée, Jésus Christ te guérit; lève-toi, et arrange ton lit. Et aussitôt il se leva. 

35 Tous les habitants de Lydde et du Saron le virent, et ils se convertirent au Seigneur. 

36 Il y avait à Joppé, parmi les disciples, une femme nommée Tabitha, ce qui signifie Dorcas: elle faisait beaucoup de bonnes oeuvres et d'aumônes. 

37 Elle tomba malade en ce temps-là, et mourut. Après l'avoir lavée, on la déposa dans une chambre haute. 

38 Comme Lydde est près de Joppé, les disciples, ayant appris que Pierre s'y trouvait, envoyèrent deux hommes vers lui, pour le prier de venir chez eux sans tarder. 

39 Pierre se leva, et partit avec ces hommes. Lorsqu'il fut arrivé, on le conduisit dans la chambre haute. Toutes les veuves l'entourèrent en pleurant, et lui montrèrent les tuniques et les vêtements que faisait Dorcas pendant qu'elle était avec elles. 

40 Pierre fit sortir tout le monde, se mit à genoux, et pria; puis, se tournant vers le corps, il dit: Tabitha, lève-toi! Elle ouvrit les yeux, et ayant vu Pierre, elle s'assit. 

41 Il lui donna la main, et la fit lever. Il appela ensuite les saints et les veuves, et la leur présenta vivante. 

42 Cela fut connu de tout Joppé, et beaucoup crurent au Seigneur. 

43 Pierre demeura quelque temps à Joppé, chez un corroyeur nommé Simon. 

Public Domain