2 Царе 1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Смъртта на Саул

1 – След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. (1 Цар 30:1; 2 Цар 1:4; 1 Лет 10:1)

1 Цар 30:12 Цар 1:41 Лет 10:1

2 Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята (1 Цар 4:12) 3 Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ 4 Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ (1 Цар 31:1) 5 Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ 6 Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. 8 Аз отговорих: „Ето ме.“ Той ме попита: „Кой си ти?“ Отговорих му, че съм амаликитец. 9 След това той ми заповяда: „Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.“ 10 Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“ (4 Цар 11:12) 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. 12 Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. 13 А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ 14 Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ (1 Цар 26:9) 15 След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. 16 Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: „Убих Господния помазаник“.“ (2 Цар 4:10)

Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан

17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, 18 като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“: (И Н 10:13) 19 „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини! Как паднаха героите! 20 Не възвестявайте това в Гет, не го разгласявайте по улиците на Аскалон, за да не се радват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните! (Мих 1:10) 21 Проклети бъдете, планини Гелвуй! Да не падат на вас ни роса, ни дъжд, нито реколта да има по нивите ви, защото там бяха захвърлени щитовете на героите, щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей. 22 Без кръв от убити, без поразени тела на храбри воини не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан и мечът на Саул никога не се е връщал празен. (1 Цар 14:47) 23 Саул и Йонатан, обични и почитани през живота си бяха те, не се разделиха и в смъртта си. Бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове. 24 Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в багреница с украшения и кичеше със златни накити дрехите ви. 25 Как паднаха в битка най-храбрите! Загина Йонатан върху планините. 26 Жалея за тебе, братко Йонатане – ти ми беше много скъп. Твоята обич за мене беше прекрасна като обич на жена. 27 Ах, как паднаха жертва героите, как погинаха бойните оръжия!“

English Standard Version

от Crossway

David Hears of Saul’s Death

1 After the death of Saul, when David had returned from striking down the Amalekites, David remained two days in Ziklag. (1 Цар 30:17) 2 And on the third day, behold, a man came from Saul’s camp, with his clothes torn and dirt on his head. And when he came to David, he fell to the ground and paid homage. (И Н 7:6; 2 Цар 4:10; 2 Цар 14:4) 3 David said to him, “Where do you come from?” And he said to him, “I have escaped from the camp of Israel.” 4 And David said to him, “How did it go? Tell me.” And he answered, “The people fled from the battle, and also many of the people have fallen and are dead, and Saul and his son Jonathan are also dead.” (1 Цар 4:16) 5 Then David said to the young man who told him, “How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?” 6 And the young man who told him said, “By chance I happened to be on Mount Gilboa, and there was Saul leaning on his spear, and behold, the chariots and the horsemen were close upon him. (1 Цар 31:1; 1 Лет 10:1) 7 And when he looked behind him, he saw me, and called to me. And I answered, ‘Here I am.’ 8 And he said to me, ‘Who are you?’ I answered him, ‘I am an Amalekite.’ 9 And he said to me, ‘Stand beside me and kill me, for anguish has seized me, and yet my life still lingers.’ (Съд 9:54) 10 So I stood beside him and killed him, because I was sure that he could not live after he had fallen. And I took the crown that was on his head and the armlet that was on his arm, and I have brought them here to my lord.” (4 Цар 11:12) 11 Then David took hold of his clothes and tore them, and so did all the men who were with him. (И Н 7:6; 2 Цар 3:31; 2 Цар 13:31) 12 And they mourned and wept and fasted until evening for Saul and for Jonathan his son and for the people of the Lord and for the house of Israel, because they had fallen by the sword. (2 Цар 3:35) 13 And David said to the young man who told him, “Where do you come from?” And he answered, “I am the son of a sojourner, an Amalekite.” 14 David said to him, “How is it you were not afraid to put out your hand to destroy the Lord’s anointed?” (1 Цар 12:3; 1 Цар 24:6; 1 Цар 24:10; 1 Цар 26:9; 1 Цар 31:4)

1 Цар 12:31 Цар 24:61 Цар 24:101 Цар 26:91 Цар 31:4

15 Then David called one of the young men and said, “Go, execute him.” And he struck him down so that he died. (2 Цар 4:10) 16 And David said to him, “Your blood be on your head, for your own mouth has testified against you, saying, ‘I have killed the Lord’s anointed.’” (И Н 2:19; 1 Цар 12:3; 2 Цар 3:29; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:37; Мт 27:25)

И Н 2:191 Цар 12:32 Цар 3:293 Цар 2:323 Цар 2:37Мт 27:25

David’s Lament for Saul and Jonathan

17 And David lamented with this lamentation over Saul and Jonathan his son, (2 Цар 3:33; 2 Лет 35:25) 18 and he said it^[1] should be taught to the people of Judah; behold, it is written in the Book of Jashar.^[2] He said: (И Н 10:13) 19 “Your glory, O Israel, is slain on your high places! How the mighty have fallen! (2 Цар 1:25; 2 Цар 1:27) 20 Tell it not in Gath, publish it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised exult. (Изх 15:20; Съд 11:34; Съд 14:3; 1 Цар 31:9; Ам 3:9; Мих 1:10)

Изх 15:20Съд 11:34Съд 14:31 Цар 31:9Ам 3:9Мих 1:10

21 “You mountains of Gilboa, let there be no dew or rain upon you, nor fields of offerings!^[3] For there the shield of the mighty was defiled, the shield of Saul, not anointed with oil. (1 Цар 10:1; 1 Цар 31:1) 22 “From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty. (1 Цар 18:4) 23 “Saul and Jonathan, beloved and lovely! In life and in death they were not divided; they were swifter than eagles; they were stronger than lions. (Съд 14:18; Ер 4:13; Ав 1:8) 24 “You daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you luxuriously in scarlet, who put ornaments of gold on your apparel. (Ез 16:11) 25 “How the mighty have fallen in the midst of the battle! “Jonathan lies slain on your high places. (2 Цар 1:19) 26 I am distressed for you, my brother Jonathan; very pleasant have you been to me; your love to me was extraordinary, surpassing the love of women. (1 Цар 18:1; 1 Цар 18:3) 27 “How the mighty have fallen, and the weapons of war perished!” (2 Цар 1:25)