2 Царе 2 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Помазване на Давид за цар

1 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ 2 И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. (1 Цар 25:41) 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. 4 Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар. Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. (1 Цар 31:11) 5 Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул^[1] и сте го погребали^[2]. 6 Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. 7 И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“ 8 Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим 9 и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. 10 Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.

Давид налага своята власт

11 Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца. (2 Цар 5:5) 12 И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. 13 Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. (1 Лет 11:6) 14 Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ 15 Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. 16 Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим^[3], което се намира в Гаваон. 17 През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. 18 Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. (1 Лет 2:15) 19 Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. 20 Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ 21 Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. 22 След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ 23 Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха. 24 А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. 25 Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ 27 Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ 28 И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана. 29 А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. 30 Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. 31 А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. 32 След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.

English Standard Version

от Crossway

David Anointed King of Judah

1 After this David inquired of the Lord, “Shall I go up into any of the cities of Judah?” And the Lord said to him, “Go up.” David said, “To which shall I go up?” And he said, “To Hebron.” (И Н 14:13; 1 Цар 22:10) 2 So David went up there, and his two wives also, Ahinoam of Jezreel and Abigail the widow of Nabal of Carmel. (1 Цар 25:42) 3 And David brought up his men who were with him, everyone with his household, and they lived in the towns of Hebron. (1 Цар 27:2; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)

1 Цар 27:21 Цар 30:11 Лет 12:1

4 And the men of Judah came, and there they anointed David king over the house of Judah. When they told David, “It was the men of Jabesh-gilead who buried Saul,” (1 Цар 31:11; 2 Цар 5:5) 5 David sent messengers to the men of Jabesh-gilead and said to them, “May you be blessed by the Lord, because you showed this loyalty to Saul your lord and buried him. (Рут 2:20) 6 Now may the Lord show steadfast love and faithfulness to you. And I will do good to you because you have done this thing. 7 Now therefore let your hands be strong, and be valiant, for Saul your lord is dead, and the house of Judah has anointed me king over them.” (2 Цар 2:4)

Ish-bosheth Made King of Israel

8 But Abner the son of Ner, commander of Saul’s army, took Ish-bosheth the son of Saul and brought him over to Mahanaim, (И Н 13:26; 1 Цар 14:50) 9 and he made him king over Gilead and the Ashurites and Jezreel and Ephraim and Benjamin and all Israel. 10 Ish-bosheth, Saul’s son, was forty years old when he began to reign over Israel, and he reigned two years. But the house of Judah followed David. 11 And the time that David was king in Hebron over the house of Judah was seven years and six months. (2 Цар 2:4; 2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11)

The Battle of Gibeon

12 Abner the son of Ner, and the servants of Ish-bosheth the son of Saul, went out from Mahanaim to Gibeon. 13 And Joab the son of Zeruiah and the servants of David went out and met them at the pool of Gibeon. And they sat down, the one on the one side of the pool, and the other on the other side of the pool. (Ер 41:12) 14 And Abner said to Joab, “Let the young men arise and compete before us.” And Joab said, “Let them arise.” 15 Then they arose and passed over by number, twelve for Benjamin and Ish-bosheth the son of Saul, and twelve of the servants of David. 16 And each caught his opponent by the head and thrust his sword in his opponent’s side, so they fell down together. Therefore that place was called Helkath-hazzurim,^[1] which is at Gibeon. 17 And the battle was very fierce that day. And Abner and the men of Israel were beaten before the servants of David. 18 And the three sons of Zeruiah were there, Joab, Abishai, and Asahel. Now Asahel was as swift of foot as a wild gazelle. (1 Цар 26:6; 2 Цар 22:34; 1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14; Ав 3:19)

1 Цар 26:62 Цар 22:341 Лет 2:161 Лет 12:8Пс 18:33П П 2:17П П 8:14Ав 3:19

19 And Asahel pursued Abner, and as he went, he turned neither to the right hand nor to the left from following Abner. 20 Then Abner looked behind him and said, “Is it you, Asahel?” And he answered, “It is I.” 21 Abner said to him, “Turn aside to your right hand or to your left, and seize one of the young men and take his spoil.” But Asahel would not turn aside from following him. 22 And Abner said again to Asahel, “Turn aside from following me. Why should I strike you to the ground? How then could I lift up my face to your brother Joab?” 23 But he refused to turn aside. Therefore Abner struck him in the stomach with the butt of his spear, so that the spear came out at his back. And he fell there and died where he was. And all who came to the place where Asahel had fallen and died, stood still. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)

2 Цар 3:272 Цар 4:62 Цар 20:10

24 But Joab and Abishai pursued Abner. And as the sun was going down they came to the hill of Ammah, which lies before Giah on the way to the wilderness of Gibeon. 25 And the people of Benjamin gathered themselves together behind Abner and became one group and took their stand on the top of a hill. 26 Then Abner called to Joab, “Shall the sword devour forever? Do you not know that the end will be bitter? How long will it be before you tell your people to turn from the pursuit of their brothers?” 27 And Joab said, “As God lives, if you had not spoken, surely the men would not have given up the pursuit of their brothers until the morning.” (2 Цар 2:14; Пр 17:14) 28 So Joab blew the trumpet, and all the men stopped and pursued Israel no more, nor did they fight anymore. 29 And Abner and his men went all that night through the Arabah. They crossed the Jordan, and marching the whole morning, they came to Mahanaim. (Вт 1:1; И Н 13:26; 2 Цар 2:8) 30 Joab returned from the pursuit of Abner. And when he had gathered all the people together, there were missing from David’s servants nineteen men besides Asahel. 31 But the servants of David had struck down of Benjamin 360 of Abner’s men. 32 And they took up Asahel and buried him in the tomb of his father, which was at Bethlehem. And Joab and his men marched all night, and the day broke upon them at Hebron.