Влезте безплатно

Марко 14

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, (Изх 12:1; Мт 26:1; Лк 7:36; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 12:1) 2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“ 3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. (Мт 26:6; Йн 12:1) 4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 8 Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. (Йн 19:40) 9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 10 Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:1; Лк 22:3) 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари[1]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус. 12 В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Изх 12:1; Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1) 13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ 15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря. 17 А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20; Йн 13:21) 18 Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ (Пс 41:10) 19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?[2]“ 20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 22 Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мт 26:26; Лк 22:14; Лк 22:15; 1 Кор 11:23) 23 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. (1 Кор 10:16; 1 Кор 10:21) 24 Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. (Изх 24:8) 25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“ 26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мт 26:30; Лк 22:31; Йн 13:36) 27 Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. (Зах 13:7; Мт 26:31; Мк 14:50; Лк 22:31; Йн 13:36) 28 Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:16; Мк 16:7) 29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30 Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мк 14:72) 31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите. 32 Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1) 33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ (Йн 12:27) 35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36 И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мк 10:27; Мк 10:38; Йн 18:11; Гал 4:6) 37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 43 Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3) 44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 49 Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ (Лк 19:47; Лк 21:37) 50 Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. (Мк 14:27) 51 Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците[3] заловиха и него. (Ам 2:16) 52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях. 53 Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19) 54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня. 55 Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 57 И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: (Вт 17:6) 58 „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ (Мк 15:29; Йн 2:19; Д А 6:14) 59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 60 Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мк 15:4) 61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ (Ис 53:7) 62 А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт. (Лев 24:16; Йн 19:7) 65 Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници. (Ис 50:6; Мк 10:34) 66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. (Мт 26:69; Лк 22:54; Йн 18:15; Йн 18:25) 67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел. 69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв[4].“ 71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72 Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака. (Мк 14:30) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 14

English Standard Version

от Crossway
1 It was now two days before the Passover and the Feast of Unleavened Bread. And the chief priests and the scribes were seeking how to arrest him by stealth and kill him, (Мт 21:46; Мт 26:2; Лк 22:1; Йн 6:4; Йн 11:53) 2 for they said, “Not during the feast, lest there be an uproar from the people.” (Мт 27:24) 3 And while he was at Bethany in the house of Simon the leper,[1] as he was reclining at table, a woman came with an alabaster flask of ointment of pure nard, very costly, and she broke the flask and poured it over his head. (Мт 21:17; Мт 26:6; Лк 7:37; Йн 11:18; Йн 12:1) 4 There were some who said to themselves indignantly, “Why was the ointment wasted like that? 5 For this ointment could have been sold for more than three hundred denarii[2] and given to the poor.” And they scolded her. (Йн 11:33; Йн 11:38; Йн 13:29) 6 But Jesus said, “Leave her alone. Why do you trouble her? She has done a beautiful thing to me. 7 For you always have the poor with you, and whenever you want, you can do good for them. But you will not always have me. (Вт 15:11; Мк 2:20; Йн 7:33; 2 Кор 9:7) 8 She has done what she could; she has anointed my body beforehand for burial. (Мк 12:43; Лк 21:3; Йн 19:40; 2 Кор 8:12) 9 And truly, I say to you, wherever the gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will be told in memory of her.” (Мт 24:14; Д А 10:4) 10 Then Judas Iscariot, who was one of the twelve, went to the chief priests in order to betray him to them. (Мт 26:14; Мт 27:3; Мк 3:19; Лк 22:3; Йн 6:71; Йн 12:4; Йн 13:2; Йн 13:27; Йн 13:30; Д А 1:16) 11 And when they heard it, they were glad and promised to give him money. And he sought an opportunity to betray him. (Мт 20:18) 12 And on the first day of Unleavened Bread, when they sacrificed the Passover lamb, his disciples said to him, “Where will you have us go and prepare for you to eat the Passover?” (Изх 12:18; Мт 26:17; Лк 22:7; 1 Кор 5:7) 13 And he sent two of his disciples and said to them, “Go into the city, and a man carrying a jar of water will meet you. Follow him, (Мк 11:1) 14 and wherever he enters, say to the master of the house, ‘The Teacher says, Where is my guest room, where I may eat the Passover with my disciples?’ (Лк 2:7; Йн 11:28) 15 And he will show you a large upper room furnished and ready; there prepare for us.” (Д А 1:13) 16 And the disciples set out and went to the city and found it just as he had told them, and they prepared the Passover. 17 And when it was evening, he came with the twelve. (Мт 26:20; Лк 22:14; Лк 22:21; Йн 13:21) 18 And as they were reclining at table and eating, Jesus said, “Truly, I say to you, one of you will betray me, one who is eating with me.” (Пс 41:9; Йн 6:70; Йн 13:18) 19 They began to be sorrowful and to say to him one after another, “Is it I?” 20 He said to them, “It is one of the twelve, one who is dipping bread into the dish with me. (Мк 14:10; Мк 14:18) 21 For the Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.” (Мт 18:7; Мк 9:12; Мк 14:49; Лк 18:31; Лк 24:25; Лк 24:27; Лк 24:46; Йн 17:12; Д А 17:2; Д А 26:22; 1 Кор 15:3; 1 Пет 1:10) 22 And as they were eating, he took bread, and after blessing it broke it and gave it to them, and said, “Take; this is my body.” (Мт 14:19; Мт 26:26; Лк 22:18; Йн 6:53; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23) 23 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, and they all drank of it. (Мт 15:36) 24 And he said to them, “This is my blood of the[3] covenant, which is poured out for many. (Изх 24:8; Зах 9:11; Мт 20:28; Мк 14:22; Евр 13:20) 25 Truly, I say to you, I will not drink again of the fruit of the vine until that day when I drink it new in the kingdom of God.” 26 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. (Мт 21:1; Мт 26:30; Лк 22:39; Йн 18:1) 27 And Jesus said to them, “You will all fall away, for it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep will be scattered.’ (Зах 13:7; Йн 16:32) 28 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” (Мт 28:7; Мт 28:10; Мт 28:16; Мк 16:7) 29 Peter said to him, “Even though they all fall away, I will not.” (Лк 22:31; Лк 22:33) 30 And Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows twice, you will deny me three times.” (Мк 14:68; Мк 14:72; Лк 22:34; Йн 13:38) 31 But he said emphatically, “If I must die with you, I will not deny you.” And they all said the same. (Йн 13:37) 32 And they went to a place called Gethsemane. And he said to his disciples, “Sit here while I pray.” (Мт 26:36; Мк 14:26; Лк 22:40) 33 And he took with him Peter and James and John, and began to be greatly distressed and troubled. (Мт 17:23; Мк 5:37; Мк 9:2) 34 And he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death. Remain here and watch.”[4] (Пс 42:5; Мт 24:42; Йн 12:27) 35 And going a little farther, he fell on the ground and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him. (Мк 14:41; Лк 22:53; Йн 12:23; Йн 12:27; Йн 13:1; Йн 16:4; Йн 17:1; Евр 5:7) 36 And he said, “Abba, Father, all things are possible for you. Remove this cup from me. Yet not what I will, but what you will.” (Мт 19:26; Мк 10:38; Йн 5:30; Йн 6:38; Рим 8:15; Гал 4:6; Фил 2:8) 37 And he came and found them sleeping, and he said to Peter, “Simon, are you asleep? Could you not watch one hour? 38 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” (Мт 6:13; Мк 14:34; 1 Пет 4:7) 39 And again he went away and prayed, saying the same words. (Мк 14:36) 40 And again he came and found them sleeping, for their eyes were very heavy, and they did not know what to answer him. (Мк 9:6; Лк 9:32; Лк 9:33) 41 And he came the third time and said to them, “Are you still sleeping and taking your rest? It is enough; the hour has come. The Son of Man is betrayed into the hands of sinners. (Мк 9:31; Мк 10:33; Мк 14:35; Лк 22:38) 42 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.” 43 And immediately, while he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a crowd with swords and clubs, from the chief priests and the scribes and the elders. (Мт 26:47; Мк 14:10; Лк 22:47; Йн 18:3; Д А 1:16) 44 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man. Seize him and lead him away under guard.” 45 And when he came, he went up to him at once and said, “Rabbi!” And he kissed him. (Лк 7:38; Лк 7:45; Лк 15:20; Йн 1:38; Д А 20:37) 46 And they laid hands on him and seized him. 47 But one of those who stood by drew his sword and struck the servant[5] of the high priest and cut off his ear. (Лк 22:38) 48 And Jesus said to them, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? 49 Day after day I was with you in the temple teaching, and you did not seize me. But let the Scriptures be fulfilled.” (Мт 1:22; Мт 4:23; Мт 21:23; Мк 14:21; Лк 2:46; Йн 8:2; Йн 18:20) 50 And they all left him and fled. (Пс 88:8; Пс 88:18; Мк 14:27; Йн 16:32) 51 And a young man followed him, with nothing but a linen cloth about his body. And they seized him, (Съд 14:12; Пр 31:24; Мк 15:46) 52 but he left the linen cloth and ran away naked. 53 And they led Jesus to the high priest. And all the chief priests and the elders and the scribes came together. (Мт 26:57; Лк 22:54; Йн 18:12; Йн 18:19) 54 And Peter had followed him at a distance, right into the courtyard of the high priest. And he was sitting with the guards and warming himself at the fire. (Мт 26:3; Мк 14:53; Мк 14:67; Мк 14:68; Йн 7:32; Йн 18:3; Йн 18:15; Йн 18:18) 55 Now the chief priests and the whole council[6] were seeking testimony against Jesus to put him to death, but they found none. 56 For many bore false witness against him, but their testimony did not agree. (Вт 17:6; Вт 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11) 57 And some stood up and bore false witness against him, saying, 58 “We heard him say, ‘I will destroy this temple that is made with hands, and in three days I will build another, not made with hands.’” (Мк 15:29; Йн 2:19; Д А 6:14; Д А 7:48; Д А 17:24; 2 Кор 5:1; Евр 9:11; Евр 9:24) 59 Yet even about this their testimony did not agree. 60 And the high priest stood up in the midst and asked Jesus, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”[7] 61 But he remained silent and made no answer. Again the high priest asked him, “Are you the Christ, the Son of the Blessed?” (Ис 53:7; Мт 1:17; Мк 8:29; Мк 15:4; Лк 22:67; Йн 19:9; Рим 1:25) 62 And Jesus said, “I am, and you will see the Son of Man seated at the right hand of Power, and coming with the clouds of heaven.” (Пс 110:1; Мт 16:27; Мт 24:30; Мк 16:19; Евр 1:3) 63 And the high priest tore his garments and said, “What further witnesses do we need? (Чис 14:6; Д А 14:14) 64 You have heard his blasphemy. What is your decision?” And they all condemned him as deserving death. (Лев 24:16; Мт 9:3; Лк 23:50; Йн 10:36) 65 And some began to spit on him and to cover his face and to strike him, saying to him, “Prophesy!” And the guards received him with blows. (Ест 7:8; Ис 50:6; Мт 5:39; Мк 10:34; Мк 15:19; Лк 22:63; Д А 23:2) 66 And as Peter was below in the courtyard, one of the servant girls of the high priest came, (Мт 26:69; Лк 22:55; Йн 18:16; Йн 18:25) 67 and seeing Peter warming himself, she looked at him and said, “You also were with the Nazarene, Jesus.” (Мк 14:54) 68 But he denied it, saying, “I neither know nor understand what you mean.” And he went out into the gateway[8] and the rooster crowed.[9] (Мк 14:30; Мк 14:72) 69 And the servant girl saw him and began again to say to the bystanders, “This man is one of them.” 70 But again he denied it. And after a little while the bystanders again said to Peter, “Certainly you are one of them, for you are a Galilean.” 71 But he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know this man of whom you speak.” 72 And immediately the rooster crowed a second time. And Peter remembered how Jesus had said to him, “Before the rooster crows twice, you will deny me three times.” And he broke down and wept.[10] (Мк 14:30; Мк 14:68; Д А 3:13) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.