1Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият[1] Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:1)2Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата. (Лк 10:40)3Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. (Лк 7:37)4А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече:5„Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“6Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. (Йн 13:29)7Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми.8Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“ (Вт 15:11)9Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар,11защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус. (Йн 11:45)
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
12На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим, (Мт 21:1; Мк 11:1; Лк 19:28; Лк 19:29)13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“ (Пс 118:26; Йн 1:49)14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:15„Не бой се, дъще Сионова[2]! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“ (Зах 9:9)16Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него. (Йн 2:22)17Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото.18Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо.19А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“ (Йн 11:47)
Елините искат да видят Иисус Христос
20Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини.21Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ (Йн 1:44)22Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.23Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.24Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.25Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (Мт 10:39; Мт 16:25; Мк 8:34; Лк 9:24; Лк 17:33)26Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
Иисус Христос говори за Своята смърт
27Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох – за този час. (Йн 18:11)28Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“29А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“30Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.31Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. (Йн 14:30; Йн 16:11)32И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ (Йн 3:14; Йн 8:28)33А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.34Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“35Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас[3]. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. (Йн 8:12; Йн 9:4; Йн 12:46)36Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината[4].“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
Неверието на юдеите
37Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,38за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ (Ис 53:1)39Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още:40„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“ (Ис 6:10; Мт 13:14; Д А 28:26)41Това каза Исаия, когато[5] беше видял славата Му и беше говорил за Него.42Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; (Йн 9:22; Йн 16:2)43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. (Йн 5:41)
Осъждане поради неверие
44А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. (Йн 11:42; Йн 17:8; Йн 17:21)45Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. (Йн 14:9)46Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. (Йн 12:35)47Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. (Йн 3:17)48Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден.49Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. (Йн 7:16; Йн 14:10)50И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“ (Йн 8:28; Йн 14:31)