от Bulgarian Bible Society1Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител. (Изх 4:16)2Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си.3Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет. (Пс 135:9; Д А 7:36)4Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните.5Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“6Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ.7Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.
Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв
8Господ каза на Мойсей и Аарон:9„Ако фараонът ви нареди: „Направете чудо“, тогава ти кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.“ Тя ще се превърне в змия.“ (Изх 4:2)10Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия.11Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си: (2 Тим 3:8)12всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.13Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.14След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.15Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,16и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.17Така говори Господ: „По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.18Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил“.“19Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове“.“20Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. (Пс 78:44; Отк 11:6; Отк 16:4)21Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. (Пс 105:29)22Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ.23Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне.24Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода.25Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.
Второ бедствие: жаби
26[1] Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.27Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби:28Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти;29върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби“.“
1And the Lord said to Moses, “See, I have made you like God to Pharaoh, and your brother Aaron shall be your prophet. (Бит 20:7; Изх 4:16; 1 Цар 9:9)2You shall speak all that I command you, and your brother Aaron shall tell Pharaoh to let the people of Israel go out of his land. (Изх 4:15; Изх 6:29)3But I will harden Pharaoh’s heart, and though I multiply my signs and wonders in the land of Egypt, (Изх 4:21; Изх 11:9; Пс 78:43; Пс 105:26; Пс 135:9)4Pharaoh will not listen to you. Then I will lay my hand on Egypt and bring my hosts, my people the children of Israel, out of the land of Egypt by great acts of judgment.5The Egyptians shall know that I am the Lord, when I stretch out my hand against Egypt and bring out the people of Israel from among them.” (Изх 7:17; Изх 8:10; Изх 8:22; Изх 14:4; Изх 14:18)6Moses and Aaron did so; they did just as the Lord commanded them.7Now Moses was eighty years old, and Aaron eighty-three years old, when they spoke to Pharaoh. (Вт 29:5; Вт 31:2; Вт 34:7; Д А 7:23; Д А 7:30)8Then the Lord said to Moses and Aaron,9“When Pharaoh says to you, ‘Prove yourselves by working a miracle,’ then you shall say to Aaron, ‘Take your staff and cast it down before Pharaoh, that it may become a serpent.’” (Ис 7:11; Йн 2:18; Йн 4:48; Йн 6:30)10So Moses and Aaron went to Pharaoh and did just as the Lord commanded. Aaron cast down his staff before Pharaoh and his servants, and it became a serpent.11Then Pharaoh summoned the wise men and the sorcerers, and they, the magicians of Egypt, also did the same by their secret arts. (Бит 41:8; Изх 7:12; Изх 7:22; Изх 8:7; Изх 8:18; Изх 9:11; 2 Тим 3:8)12For each man cast down his staff, and they became serpents. But Aaron’s staff swallowed up their staffs.13Still Pharaoh’s heart was hardened, and he would not listen to them, as the Lord had said. (Изх 7:3)
The First Plague: Water Turned to Blood
14Then the Lord said to Moses, “Pharaoh’s heart is hardened; he refuses to let the people go.15Go to Pharaoh in the morning, as he is going out to the water. Stand on the bank of the Nile to meet him, and take in your hand the staff that turned into a serpent. (Изх 4:2; Изх 4:3; Изх 4:17; Изх 8:20; Изх 9:13; Изх 17:5)16And you shall say to him, ‘The Lord, the God of the Hebrews, sent me to you, saying, “Let my people go, that they may serve me in the wilderness.” But so far, you have not obeyed. (Изх 3:12; Изх 3:18; Изх 5:1; Изх 5:3; Изх 9:1; Изх 9:13)17Thus says the Lord, “By this you shall know that I am the Lord: behold, with the staff that is in my hand I will strike the water that is in the Nile, and it shall turn into blood. (Изх 4:9; Изх 7:5; Отк 16:4)18The fish in the Nile shall die, and the Nile will stink, and the Egyptians will grow weary of drinking water from the Nile.”’” (Изх 7:21; Изх 7:24)19And the Lord said to Moses, “Say to Aaron, ‘Take your staff and stretch out your hand over the waters of Egypt, over their rivers, their canals, and their ponds, and all their pools of water, so that they may become blood, and there shall be blood throughout all the land of Egypt, even in vessels of wood and in vessels of stone.’” (Изх 8:5; Изх 8:16; Изх 9:22; Изх 10:12; Изх 10:21; Изх 14:16; Изх 14:21; Изх 14:26)20Moses and Aaron did as the Lord commanded. In the sight of Pharaoh and in the sight of his servants he lifted up the staff and struck the water in the Nile, and all the water in the Nile turned into blood. (Изх 17:9; Пс 78:44; Пс 105:29)21And the fish in the Nile died, and the Nile stank, so that the Egyptians could not drink water from the Nile. There was blood throughout all the land of Egypt. (Изх 7:18; Изх 7:24)22But the magicians of Egypt did the same by their secret arts. So Pharaoh’s heart remained hardened, and he would not listen to them, as the Lord had said. (Изх 7:3; Изх 7:11; Изх 7:13)23Pharaoh turned and went into his house, and he did not take even this to heart.24And all the Egyptians dug along the Nile for water to drink, for they could not drink the water of the Nile.25Seven full days passed after the Lord had struck the Nile.