1Один человек по имени Миха из нагорий Ефраима2сказал своей матери: – Те тринадцать килограммов[1] серебра, которые пропали у тебя и за которые ты при мне прокляла вора, – они у меня, это я их взял. Тогда его мать сказала: – Вечный да благословит тебя, мой сын!3Он вернул тринадцать килограммов серебра своей матери, и она сказала: – Я посвящаю это серебро Вечному за моего сына, чтобы сделать из него истукан и литого идола. Я отдаю его тебе.4И когда он вернул серебро своей матери, она взяла из него два с половиной килограмма[2] серебра и отдала плавильщику, который сделал из них истукан и литого идола. Его поставили в доме Михи.5А у этого человека, Михи, было святилище. Он сделал ефод[3] и домашних богов и посвятил одного из своих сыновей, чтобы он был у него священнослужителем. (Суд 8:27)6В те дни у Исраила не было царя, и каждый делал то, что считал правильным.7Один молодой левит из Вифлеема в Иудее, живший среди кланов Иуды,8оставил свой дом и пошёл искать, где бы ему поселиться. Странствуя, он пришёл в дом Михи в нагорьях Ефраима.9Миха спросил его: – Откуда ты? – Я левит из Вифлеема в Иудее, – ответил он. – Я ищу, где мне поселиться.10Миха сказал ему: – Живи у меня и будь мне отцом и священнослужителем, а я буду давать тебе сто двадцать граммов[4] серебра в год, одежду и пропитание.11Левит согласился жить у него и стал ему как один из его сыновей.12Миха посвятил левита, и юноша стал у него священнослужителем и жил в его доме.13Миха сказал: – Теперь я знаю, что Вечный благоволит ко мне, раз этот левит стал моим священнослужителем.
Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
1Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.2Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. (Быт 14:19; Руф 3:10)3И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. (Исх 20:4; Исх 20:23; Лев 19:4)4Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. (Ис 46:6)5Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. (Быт 31:19; Быт 31:30; Суд 8:27; Ос 3:4)6По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. (Втор 12:8; Втор 33:5; Суд 18:1; Суд 19:1; Суд 21:25)7Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци. (Нав 19:15; Суд 19:1; Руф 1:1; Руф 1:2; Мих 5:2; Мф 2:1; Мф 2:5; Мф 2:6)8Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.9Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.10Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. (Быт 45:8; Суд 18:19; Иов 29:16)11И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.12Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. (Суд 17:5; Суд 18:30)13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.