1В те дни у Исраила не было царя. Род данитян искал себе землю, чтобы поселиться там, потому что до этого времени земля между родами Исраила ещё не была ему отведена.2И данитяне послали пятерых храбрецов из Цоры и Эштаола, чтобы разведать землю и исследовать её. Эти люди представляли все их кланы. Им сказали: – Идите, исследуйте землю. Когда они пришли в нагорья Ефраима, к дому Михи, они заночевали там,3и, будучи поблизости, узнали голос молодого левита. Тогда они свернули туда и спросили его: – Кто привёл тебя сюда? Что ты здесь делаешь? Почему ты здесь?4Он рассказал им о том, что сделал для него Миха, и сказал: – Он нанял меня, и я его священнослужитель.5Тогда они сказали ему: – Пожалуйста, спроси у Всевышнего, чтобы нам знать, будет ли наше путешествие успешным.6Священнослужитель ответил им: – Идите с миром. Вечный позаботится о вас во время вашего путешествия.7Эти пятеро ушли и пришли в Лаиш. Там они увидели, что народ живёт спокойно, по обычаю сидонян, тихо и беспечно, не нуждаясь ни в чём на земле и обладая богатством. Они жили далеко от сидонян и ни с кем[1] не были в союзе.8Когда они вернулись в Цору и Эштаол, их сородичи стали спрашивать: – Ну что?9Они ответили: – Пойдёмте, нападём на них! Мы увидели, что эта земля очень хороша. Вы что же, не собираетесь ничего делать? Не медлите взять себе эту землю!10Придя туда, вы найдёте беспечный народ и обширную землю, которую Вечный даёт вам в руки, землю, где нет недостатка ни в чём.11И шестьсот человек из рода данитян, вооружившись для битвы, отправились в путь из Цоры и Эштаола.12По дороге они поставили стан рядом с Кириат-Иеаримом в Иудее. Вот почему место к западу от Кириат-Иеарима и по сегодняшний день называется Махане-Дан («стан Дана»).13Оттуда они двинулись в нагорья Ефраима и пришли к дому Михи.14Те пятеро, которые разведывали землю Лаиша, сказали своим сородичам: – Знаете ли вы, что в одном из этих домов есть ефод, домашние боги, истукан и литой идол? Подумайте, что вам сделать.15Они свернули туда, вошли в дом молодого левита, в дом Михи, и приветствовали его.16А шестьсот данитян, вооружённых для битвы, стояли у входа в ворота.17Пять человек, которые разведывали землю, прошли внутрь, взяли истукан, и ефод, и домашних богов, и литого идола, пока священнослужитель и шестьсот вооружённых воинов стояли у входа в ворота.18Когда эти люди вошли в дом Михи и взяли истукан, ефод, домашних богов и литого идола, священнослужитель сказал им: – Что вы делаете?19Они ответили ему: – Молчи! Ни слова больше. Иди с нами и будь у нас отцом и священнослужителем. Разве не лучше тебе быть священнослужителем у рода и клана в Исраиле, чем у семьи одного лишь человека?20Священнослужитель обрадовался. Он взял ефод, домашних богов и истукан и пошёл с народом.21Отправив своих маленьких детей, скот и пожитки впереди себя, они снова тронулись в путь.22Когда они отошли от дома Михи, тот собрал соседей и погнался за данитянами.23Они кричали вслед данитянам, и те, повернувшись, сказали Михе: – Чего ты хочешь? Зачем ты собрал такую толпу?24Он ответил: – Вы взяли моих богов, которых я сделал, и моего священнослужителя и ушли. А что осталось у меня? Как же вы спрашиваете: «Что тебе?»25Данитяне ответили: – Лучше не спорь с нами, а не то наши разъярённые воины нападут на вас, и ты погубишь и себя, и свою семью.26И данитяне пошли своим путём, а Миха, видя, что они сильнее его, повернул домой.27Данитяне, взяв то, что сделал Миха, а также его священнослужителя, пришли к Лаишу, к мирному и беспечному народу. Они предали их мечу и сожгли их город.28Некому было избавить их, потому что они жили далеко от Сидона и ни с кем не были в союзе. Этот город находился в долине рядом с Бет-Реховом. Данитяне отстроили город и поселились в нём.29Они назвали его Дан – в честь своего предка Дана, который родился у Якуба[2], хотя прежде город назывался Лаиш. (Быт 32:27)30Там данитяне поставили себе истукан, а Ионафан, сын Гершома, внук Мусы[3], и его сыновья были священнослужителями рода Дана до самого плена. (4Цар 21:1)31Они хранили у себя истукан, сделанный Михой, пока дом Всевышнего находился в Шило.
Судей Израилевых 18
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена. (Нав 19:47; Суд 17:6; Суд 21:25)2И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха. (Чис 13:17; Нав 2:1; Суд 13:25; Суд 17:1)3Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?4А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник. (Суд 17:10)5Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели. (Суд 17:5; Суд 18:14; 3Цар 22:5; Ис 30:1; Ос 4:12)6А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА. (3Цар 22:6)7Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого. (Нав 19:47; Суд 18:27; Суд 18:28)8И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви? (Суд 18:2)9А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте. (Чис 13:30; Нав 2:23; Нав 2:24; 3Цар 22:3)10Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни). (Втор 8:9; Суд 18:7; Суд 18:27)11И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.12По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан[1], както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим. (Нав 15:60; Суд 13:25)13И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща. (Суд 18:2)14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите. (Суд 17:5; 1Цар 14:28)15И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата. (Суд 18:11)17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой. (Суд 17:4; Суд 17:5; Суд 18:2; Суд 18:14)18И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? (Суд 17:10; Иов 21:5; Иов 29:9; Иов 40:4; Прит 30:32; Мих 7:16)20Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.21Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.22Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.23И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?24А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?25А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.26И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.27И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън. (Втор 33:22; Нав 19:47; Суд 18:7; Суд 18:10)28И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него. (Чис 13:21; Суд 18:7; 2Цар 10:6)29И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис. (Быт 14:14; Нав 19:47; Суд 20:1; 3Цар 12:29; 3Цар 12:30; 3Цар 15:20)30Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята[2] беше превзета. (Суд 13:1; 1Цар 4:2; 1Цар 4:3; 1Цар 4:10; 1Цар 4:11; Пс 78:60; Пс 78:61)31Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило. (Нав 18:1; Суд 19:18; Суд 21:12)