Йов 29:16 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1 И Йов продължи още беседата си, като казваше: 2 О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, (Йов 7:3) 3 когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината; (Йов 18:6) 4 както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; (Пс 25:14) 5 когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене; 6 когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло! (Бит 49:11; Вт 32:13; Вт 33:24; Йов 20:17; Пс 81:16)

Бит 49:11Вт 32:13Вт 33:24Йов 20:17Пс 81:16

7 Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара. 8 Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави; 9 първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си; (Йов 21:5) 10 гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им; (Пс 137:6) 11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене; 12 защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник. (Пс 72:12; Пр 21:3; Пр 24:11)

Пс 72:12Пр 21:3Пр 24:11

13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата. 14 Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона. (Вт 24:13; Пс 132:9; Ис 59:17; Ис 61:10; Еф 6:14; 1 Сол 5:8)

Вт 24:13Пс 132:9Ис 59:17Ис 61:10Еф 6:141 Сол 5:8

15 Аз бях очи на слепия и крака на хромия. (Чис 10:31) 16 Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене. (Пр 29:7) 17 Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му. (Пс 58:6; Пр 30:14) 18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът. (Пс 30:6) 19 Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми. (Йов 18:16; Пс 1:3; Ер 17:8)

Йов 18:16Пс 1:3Ер 17:8

20 Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми е здраво в ръката ми. (Бит 49:24) 21 Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми. 22 След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях; 23 очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд. (Зах 10:1) 24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат^[1] светлостта на лицето ми. 25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.