1Однажды Самсон пошёл в Газу и, увидев там блудницу, зашёл к ней.2Жителям Газы сказали: – Самсон здесь! – и они, окружив то место, устроили на него засаду у городских ворот. Они не трогались с места всю ночь, говоря: – На рассвете мы его убьём.3Но Самсон лежал только до полуночи. В полночь он встал, схватил двери городских ворот вместе с обоими косяками и вырвал их вместе с засовом. Он поднял их на плечи и отнёс на вершину горы, что напротив Хеврона.4Прошло время, и он полюбил женщину из долины Сорек, которую звали Далила.5Правители филистимлян пришли к ней и сказали: – Разговори его и выведай, в чём тайна его великой силы и как нам его одолеть, чтобы связать и усмирить. Каждый из нас даст тебе по тринадцать килограммов[1] серебра.6Далила сказала Самсону: – Расскажи мне, откуда у тебя такая великая сила и чем тебя можно связать и усмирить?7Самсон ответил ей: – Если меня связать семью сырыми тетивами, которые ещё не высохли, я ослабею и стану таким же, как любой другой человек.8Тогда правители филистимлян принесли ей семь сырых тетив, которые ещё не высохли, и она связала его.9Во внутренней комнате у неё спрятались люди в засаде, и она сказала Самсону: – Самсон, на тебя идут филистимляне! Но он разорвал тетивы, как рвётся нитка из пакли, когда касается огня. И тайна его силы осталась нераскрытой.10Тогда Далила сказала Самсону: – Ты смеялся надо мной и лгал мне. Прошу тебя, скажи мне, чем тебя можно связать?11Он сказал: – Если меня крепко связать новыми верёвками, которыми никто ещё не пользовался, я ослабею и стану таким же, как любой другой человек.12Далила взяла новые верёвки, связала его и сказала ему: – Самсон, на тебя идут филистимляне! (А люди в засаде прятались у неё во внутренней комнате.) Но он разорвал верёвки на руках, как нитки.13Тогда Далила сказала Самсону: – Ты всё смеёшься надо мной и лжёшь мне. Ну скажи же мне, чем тебя можно связать? Он ответил: – Если ты вплетёшь семь моих кос в ткань на ткацком станке и закрепишь её гвоздём, я ослабею и стану таким же, как любой другой человек. Когда он спал, Далила взяла семь его кос, вплела их в ткань14и закрепила её гвоздём. После этого она позвала его: – Самсон, на тебя идут филистимляне! Он проснулся, выдернул гвоздь и вывернул с места ткацкий станок с тканью.15Тогда она сказала ему: – Как ты можешь говорить: «Я люблю тебя», если ты мне не доверяешь? Вот уже третий раз ты издеваешься надо мной и не говоришь, откуда у тебя такая великая сила.16Так она изводила его день за днём, пока не надоела ему до смерти.17И он рассказал ей всё. – Моей головы никогда не касалась бритва, – сказал он ей, – потому что с самого рождения я назорей, посвящённый Всевышнему. Если бы мне остригли голову, моя сила покинула бы меня и я, ослабев, стал бы таким же, как любой другой человек.18Поняв, что он рассказал ей всё, Далила послала сказать правителям филистимлян: – Приходите ещё раз: он рассказал мне всё. Правители филистимлян вернулись с серебром в руках.19Усыпив его у себя на коленях, она позвала человека и велела ему остричь[2] семь кос Самсона, ослабляя его этим, и сила покинула его.20Она крикнула: – Самсон, на тебя идут филистимляне! Он проснулся и подумал: – Выберусь, как и прежде, освобожусь! Он не знал, что Вечный покинул его.21А филистимляне схватили его, выкололи ему глаза, отвели его в Газу и заковали в бронзовые кандалы. Там они заставили его молоть зерно в темнице.22Но волосы у него стали отрастать заново.
Смерть Самсона
23Филистимские правители собрались, чтобы принести великую жертву своему богу Дагону[3] и повеселиться. Они говорили: – Наш бог отдал Самсона, нашего врага, в наши руки.24Видя его, народ славил своего бога: – Отдал наш бог в наши руки врага, опустошителя нашей земли, который многих из нас убил.25Развеселившись, они начали кричать: – Позовите Самсона, пусть он нас развлечёт. Они позвали Самсона, чтобы он забавлял их. Когда они поставили его между столбами,26Самсон сказал слуге, который держал его за руку: – Поставь меня там, где я смогу нащупать столбы, которые поддерживают храм, чтобы мне на них опереться.27А храм был полон мужчин и женщин. Там были все правители филистимлян, а на крыше около трёх тысяч мужчин и женщин смотрели на Самсона.28И Самсон взмолился к Вечному: – О Владыка Вечный, вспомни меня! Всевышний, прошу Тебя, укрепи меня ещё лишь раз и дай мне одним ударом отомстить филистимлянам за оба моих глаза.29Самсон схватился за два главных столба, на которых стоял храм. Уперевшись в один из них правой, а в другой – левой рукой,30Самсон сказал: – Пусть я погибну вместе с филистимлянами! Он надавил изо всех своих сил, и храм рухнул на правителей и на народ, который в нём был. И при своей смерти он убил гораздо больше филистимлян, чем при жизни.31Его братья и вся семья его отца пришли забрать его. Они унесли и похоронили его между Цорой и Эштаолом, в гробнице Маноаха, его отца. Самсон был судьёю в Исраиле двадцать лет.
1След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея.2И съобщиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И те обикаляха и цяла нощ го причакваха при градската порта; и се спотайваха цяла нощ с надежда, преди да съмне, да го убият. (1Цар 23:26; Пс 118:10; Деян 9:24)3А Самсон спа до среднощ; и след като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта с двата стълба и ги изкърти заедно с лоста, вдигна ги на рамената си и ги занесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.4След това залюби една жена в долината Сорик на име Далила.5Филистимските началници отидоха при нея и и казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки. (Суд 14:15; Прит 2:16; Прит 5:3; Прит 6:24; Прит 7:21)6И така, Далила каза на Самсон: Кажи ми в какво се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те победят.7Самсон и отговори: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.8Тогава филистимските началници и донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.9(В това време имаше в спалнята и имаше скрити хора.) И тя каза на Самсон: Филистимците те нападат, Самсоне! А той скъса тетивите, както се къса връв от кълчища, когато се допре[1] до огън. И не можаха да узнаят колко беше силата му.10След това Далила каза на Самсон: Ти се подигра с мен и ме излъга. Сега ми кажи с какво трябва да те вържат.11А той отговори: Ако ме вържат здраво с нови, неупотребявани въжета, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.12И така, Далила намери нови въжета, върза го с тях и му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! (И имаше скрити хора, причакващи в спалнята и). А Самсон ги скъса от ръцете си като нишка.13Тогава Далила каза на Самсон: Непрекъснато ми се подиграваш и ме лъжеш. Кажи ми с какво трябва да те вържат. А той отговори: Трябва да втъчеш седемте плитки на главата ми в тъканта, която тъчеш.14И тя ги втъка и заклини стана; тогава му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна клина на стана заедно с тъканта.15Тогава Далила му каза: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ти ме излъга и не ми разкри в какво се състои огромната ти сила. (Суд 14:16)16И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, на края душата му се отегчи до смърт.17Тогава той и откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек. (Чис 6:5; Суд 13:5; Мих 7:5)
Пленяването на Самсон
18Щом Далила видя, че Самсон и разкри всичко, прати да повикат филистимските началници и им каза: Елате още веднъж, защото той ми разкри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и и донесоха парите.19И тя приспа Самсон на коленете си, повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и след това започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него. (Прит 7:26; Прит 7:27)20Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него. (Чис 14:9; Чис 14:42; Чис 14:43; Нав 7:12; 1Цар 16:14; 1Цар 18:12; 1Цар 28:15; 1Цар 28:16; 2Пар 15:2)21Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата.22Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето.
Отмъщението и смъртта на Самсон
23Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се повеселят, защото си казаха: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон.24Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни, опустошителя на земята ни, който е убил мнозина от нас. (Дан 5:4)25И когато се развеселиха сърцата им, предложиха: Повикайте Самсон, нека се подиграем[2] с него. И така, доведоха Самсон от тъмницата и той стана за присмех пред тях. След това го поставиха между колоните на къщата. (Суд 9:27)26Тогава Самсон каза на момченцето, което го водеше: Заведи ме да напипам колоните, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.27А къщата беше пълна с мъже и жени. Там бяха всички филистимски началници и на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който се беше превърнал в посмешище. (Втор 22:8)28Тогава Самсон извика към ГОСПОДА: Господи ЙЕХОВА, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи. (Иер 15:15)29След това Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, опря се на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.30И каза: Нека умра с филистимците. След това наблегна с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.31Братята му и целият му бащин дом дойдоха и като взеха тялото му, занесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маное, между Сарая и Естаол. И Самсон беше съдия над Израил за двадесет години. (Суд 13:25)