Исход 2

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Один человек из рода Леви взял себе жену из того же рода.2 Она забеременела и родила сына. Увидев, какой это красивый ребёнок, она прятала его три месяца,3 а когда не смогла больше прятать, взяла тростниковую корзину и покрыла её смолой и дёгтем. Она положила в неё младенца и поставила её среди тростника на берегу Нила.4 Сестра младенца встала поодаль, чтобы увидеть, что с ним случится.5 Дочь фараона спустилась к Нилу купаться, а её служанки ходили по берегу. Она увидела корзину среди тростника и послала за ней рабыню.6 Открыв корзину, дочь фараона увидела младенца. Он плакал, и она пожалела его. – Это один из еврейских детей, – сказала она.7 Тогда сестра младенца подошла и спросила у дочери фараона: – Может, пойти и привести кормилицу из евреек, чтобы она вскормила для тебя младенца?8 – Да, пойди, – ответила та. Девочка пошла и привела мать младенца.9 Дочь фараона сказала ей: – Возьми этого младенца и вскорми его для меня, а я тебе заплачу за это. Женщина взяла младенца и вскормила его.10 Когда ребёнок подрос, она отвела его к дочери фараона, и та усыновила мальчика. Она назвала его Муса («вытащить»)[1], говоря: «Я вытащила его из воды».11 Однажды, когда Муса уже вырос, он пошёл к своим соплеменникам и увидел, какую тяжёлую работу они делают. Он увидел, как египтянин бьёт еврея – его соплеменника.12 Оглянувшись вокруг и увидев, что никого нет, Муса убил египтянина и спрятал его тело в песке.13 На следующий день он увидел двух дерущихся евреев. Он спросил обидчика: – Зачем ты бьёшь своего соплеменника?14 Тот ответил: – Кто поставил тебя начальником и судьёй над нами? Не думаешь ли ты убить и меня, как убил египтянина? Муса испугался и подумал: «Должно быть, то, что я сделал, стало известно».15 Услышав об этом, фараон хотел казнить Мусу, но Муса убежал от него и поселился в стране мадианитян. Однажды, когда он сидел у колодца,16 семь дочерей мадианского жреца пришли начерпать воды, чтобы наполнить поилки и напоить отару отца.17 Но пришли пастухи и отогнали их, тогда Муса встал, защитил дочерей жреца и напоил их овец.18 Когда девушки вернулись к своему отцу Иофору[2], тот спросил: – Почему вы сегодня так рано вернулись?19 Они ответили: – Какой-то египтянин защитил нас от пастухов. Он даже начерпал нам воды и напоил отару овец.20 – Где же он? – спросил отец у дочерей. – Почему вы оставили его? Пригласите его поесть с нами.21 Муса решил остаться у этого человека, и тот отдал свою дочь Ципору Мусе в жёны.22 Она родила сына, и Муса назвал его Гершом («чужестранец там»), говоря: «Я стал поселенцем в чужой земле».23 Спустя долгое время царь Египта умер. Исраильтяне стонали в рабстве и взывали о помощи. Вопль об их рабской доле дошёл до Всевышнего,24 и Всевышний, услышав их стоны, вспомнил Своё соглашение с Ибрахимом, Исхаком и Якубом.25 Всевышний посмотрел на исраильтян и пожалел их.

Исход 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени. (Исх 6:20; Чис 26:59; 1Пар 23:14)2 И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца. (Деян 7:20; Евр 11:23)3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. (Исх 15:20; Чис 26:59)5 И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините и ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. (Деян 7:21)6 Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.7 Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?8 А фараоновата дъщеря и отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.9 И фараоновата дъщеря и заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше.10 А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей[1]: Понеже, каза тя, го извадих от водата. (Деян 7:21)11 А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; (Исх 1:11; Деян 7:23; Деян 7:24; Евр 11:24)12 и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. (Деян 7:24)13 Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си? (Деян 7:26)14 А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. (Деян 7:27; Деян 7:28)15 А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. (Быт 24:11; Быт 29:2; Деян 7:29; Евр 11:27)16 А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце. (Быт 24:11; Быт 29:10; Исх 3:1; 1Цар 9:11)17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им. (Быт 29:10)18 И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо? (Исх 3:1; Исх 4:18; Исх 18:1; Чис 10:29)19 А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете.20 Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас. (Быт 31:54; Быт 43:25)21 И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена. (Исх 4:25; Исх 18:2)22 И тя роди син; и той го наименува Герсам[2], защото казваше: Пришълец станах в чужда земя. (Исх 18:3; Деян 7:29; Евр 11:13; Евр 11:14)23 След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. (Быт 18:20; Исх 3:9; Исх 7:7; Исх 22:23; Исх 22:27; Чис 20:16; Втор 24:15; Втор 26:7; Пс 12:5; Деян 7:30; Иак 5:4)24 Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. (Быт 15:14; Быт 46:4; Исх 6:5; Пс 105:8; Пс 105:42; Пс 106:45)25 И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях. (Исх 3:7; Исх 4:31; 1Цар 1:11; 2Цар 16:12; Лк 1:25)