1Вот имена сыновей Исраила (он же Якуб), которые пришли с ним в Египет, каждый со своей семьёй:2Рувим, Шимон, Леви и Иуда,3Иссахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Неффалим, Гад и Ашир.5Всех потомков Якуба было семьдесят. Юсуф уже был в Египте.6Со временем Юсуф и его братья умерли, как и всё их поколение.7Но исраильтяне рожали много детей, их становилось всё больше и больше, и их народ стал таким многочисленным, что они расселились по всей земле Египта.8Прошло время, и к власти в Египте пришёл новый фараон, который ничего не знал о Юсуфе.9Он сказал своему народу: – Смотрите, исраильтяне становятся многочисленнее и сильнее нас.10Давайте поступим мудро. Если исраильтян станет ещё больше, и случится война, они присоединятся к нашим врагам, выступят против нас и покинут страну.11Египтяне поставили над исраильтянами надсмотрщиков, чтобы изнурять их подневольным трудом. Исраильтяне построили фараону Питом и Раамсес – города для хранения припасов.12Но чем больше исраильтян угнетали, тем больше их становилось, и они расселялись так, что египтяне начали бояться исраильтян13и потому безжалостно принуждали их трудиться.14Они сделали их жизнь горькой, заставляя делать кирпичи из глины, заниматься строительством, а также работать в поле. Исраильтян безо всякой жалости заставляли делать всю эту тяжёлую работу.15Царь Египта сказал еврейским повитухам, которых звали Шифра и Пуа:16– Когда вы будете принимать роды у еврейских женщин, то будьте внимательны: если родится мальчик – убивайте его, а если девочка – оставляйте в живых.17Но повитухи боялись Всевышнего и не исполняли приказ египетского царя. Они оставляли мальчиков в живых.18Царь Египта вызвал повитух и спросил: – Зачем вы это делаете? Зачем оставляете мальчиков в живых?19Повитухи ответили фараону: – Еврейские женщины не такие, как египетские: они крепкие и рожают ещё до нашего прихода.20За это Всевышний был милостив к повитухам, а народ продолжал увеличиваться и стал ещё многочисленнее.21За то, что повитухи боялись Всевышнего, Он даровал им в награду семьи и детей.22Тогда фараон приказал своему народу: – Каждого мальчика, который рождается у евреев, бросайте в реку Нил, а девочек оставляйте в живых.
1Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (Быт 46:8; Исх 6:14)2Рувим, Симеон, Левий и Юда,3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (Быт 46:26; Быт 46:27; Втор 10:22)6И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (Быт 50:26; Деян 7:15)7А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. (Быт 46:3; Втор 26:5; Пс 105:24; Деян 7:17)8Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (Деян 7:18)9Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (Пс 105:24)10нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (Иов 5:13; Пс 10:2; Пс 83:3; Пс 83:4; Пс 105:25; Прит 16:25; Прит 21:30; Деян 7:19)11Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. (Быт 15:13; Быт 47:11; Исх 2:11; Исх 3:7; Исх 5:4; Исх 5:5; Втор 26:6; Пс 81:6)12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (Исх 2:23; Исх 6:9; Чис 20:15; Пс 81:6; Деян 7:19; Деян 7:34)15При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (Прит 16:6; Дан 3:16; Дан 3:18; Дан 6:13; Деян 5:29)18Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (Нав 2:4; 2Цар 17:19; 2Цар 17:20)20Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (Прит 11:18; Еккл 8:12; Ис 3:10; Евр 6:10)21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (1Цар 2:35; 2Цар 7:11; 2Цар 7:13; 2Цар 7:27; 2Цар 7:29; 3Цар 2:24; 3Цар 11:38; Пс 127:1)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (Деян 7:19)