1– Слушайте Меня, острова; внимайте, дальние народы! Вечный призвал Меня, прежде чем Я родился; Он дал Мне имя, когда Я был во чреве матери.[1] (Ис 42:1; Ис 50:4; Ис 52:13)2Он сделал уста Мои, как острый меч; в тени руки Своей Он укрыл Меня. Он сделал Меня заострённой стрелой и убрал Меня в Свой колчан.3Он сказал Мне: «Ты – Мой Раб, Исраил, в Тебе Я прославлюсь».4Но Я сказал: «Я трудился напрасно; Я зря, впустую растратил силы. И всё-таки Вечный оправдает Меня, и награда Моя – у Моего Бога».5И ныне говорит Вечный, Тот, Кто во чреве Меня сотворил, чтобы Я был Его Рабом, чтобы вернуть к Нему потомков Якуба и собрать к Нему Исраил, ведь Я славен в глазах Вечного, и Всевышний стал Моей силой.6Он говорит: «Слишком мало для тебя быть Моим Рабом, восстановить роды Якуба и возвратить уцелевших Исраила. Я сделаю Тебя светом для других народов, чтобы спасение Моё достигло концов земли».7Так говорит Вечный, Искупитель Исраила и святой Бог его, глубоко презираемому, отвратительному для народа Рабу властелинов: – Цари увидят Тебя и встанут, вожди увидят Тебя и поклонятся, ради Вечного, Который верен, ради святого Бога Исраила, Который Тебя избрал.8Так говорит Вечный: – В благоприятное время Я отвечу Тебе и в день спасения помогу Тебе; Я буду хранить Тебя и сделаю Тебя посредником Моего соглашения с народом, чтобы восстановить страну и раздать новым владельцам её разорённые уделы;9чтобы сказать пленникам: «Выходите!» – и тем, кто во тьме: «Вы свободны!» Они будут пастись возле дорог и находить пастбища на голых холмах.10Они не будут ни голодать, ни жаждать; не поразят их ни зной пустыни, ни солнце. Имеющий милость к ним будет вести их и приведёт к источникам вод.11Я превращу все горы Мои в дороги, и пути Мои будут подняты.12Вот идут они издалека – кто с севера, кто с запада, кто из земли Синим[2].13Кричите от радости, небеса, ликуй, земля, запевайте песню, о горы! Ведь Вечный утешает Свой народ и Своих страдальцев помилует.
Возрождение Исраила
14Но Иерусалим[3] сказал: – Вечный оставил меня, Владыка обо мне забыл.15– Может ли мать забыть ребёнка, что у её груди, и не пожалеть дитя, которое она родила? Но даже если она забудет, Я тебя не забуду!16Вот Я начертал тебя на ладонях Своих; стены твои всегда предо Мною.17Твои сыновья придут быстро, а те, кто тебя разрушал и разорял, удалятся.18Подними глаза и посмотри вокруг: все твои сыновья собрались и пришли к тебе. Верно, как и то, что Я живу, – возвещает Вечный, – ты оденешься всеми ими, словно убранствами, наденешь их, как невеста.19Пусть ты разрушена и опустошена, и земля твоя разорена, но теперь ты станешь слишком тесна для твоих обитателей, и пожиравшие тебя удалятся.20Ты ещё услышишь, как скажут дети, родившиеся у тебя после потери прежних: «Это место для нас слишком тесно; дай нам больше земли, чтобы жить».21Тогда ты скажешь в сердце своём: «Кто родил мне их? Я потеряла детей и была бесплодна; я находилась в плену и была отвержена. Кто их вырастил? Я осталась совсем одна, но они – откуда они?»22Так говорит Владыка Вечный: – Вот Я рукою дам знак народам и подниму Своё знамя племенам. Они принесут твоих сыновей на руках и твоих дочерей – на плечах своих.23Цари будут воспитателями твоих детей, а царицы – их кормилицами. Они будут кланяться перед тобой лицом до земли, будут лизать пыль у ног твоих. Тогда ты узнаешь, что Я – Вечный, и те, кто надеется на Меня, не будут разочарованы.24Можно ли отнять добычу у сильных или отбить пленников у жестокого?25Но так говорит Вечный: – Да, добыча сильных будет отнята, и пленники жестокого будут отбиты. Я буду состязаться с теми, кто состязается с тобой, и детей твоих Я спасу.26Я заставлю твоих притеснителей есть свою плоть; они опьянеют от собственной крови, как от вина. И узнают все люди, что Я, Вечный, – твой Спаситель, твой Искупитель, могучий Бог Якуба.
Исаии 49
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Слушайте ме, острови, и внимавайте, далечни племена: ГОСПОД ме призова още от раждането ми, още от утробата на майка ми спомена името ми! (Ис 41:1; Ис 49:5; Иер 1:5; Мф 1:20; Мф 1:21; Лк 1:15; Лк 1:31; Ин 10:36; Гал 1:15)2Направи устата ми като остър меч, покри ме под сянката на ръката Си; и ме направи като лъскава стрела, и ме скри в колчана Си. (Ис 11:4; Ис 51:16; Ос 6:5; Евр 4:12; Откр 1:16)3Той ми каза: Ти си Мой слуга, ти си Израил, в когото ще се прославя. (Пс 45:5; Ис 42:1; Ис 44:23; Зах 3:8; Ин 13:31; Ин 15:8; Еф 1:6)4Но аз си казах: Напразно съм се трудил, за нищо и напразно съм изнурявал силата си; все пак обаче правото ми е у ГОСПОДА и наградата ми е у моя Бог. (Иез 3:19)5И така, сега говори ГОСПОД, Който ме създаде още от утробата за Свой слуга, за да доведа пак Яков при Него и за да се събере Израил при Него (защото съм почтен в очите на ГОСПОДА и моят Бог ми стана сила). (Ис 49:1; Мф 23:37)6Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга, за да възстановиш племената на Яков и за да възвърнеш опазените на Израил; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край. (Ис 42:6; Ис 60:3; Лк 2:32; Деян 13:47; Деян 26:18)7Така казва ГОСПОД, Изкупителят на Израил и Святият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, князе – и ще се поклонят, поради ГОСПОДА, Който е верен, поради Святия Израилев, Който те избра. (Пс 72:10; Пс 72:11; Ис 49:23; Ис 53:3; Мф 26:67)8Така казва ГОСПОД: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах; ще те опазя и ще те дам за завет на народа, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, (Пс 69:13; Ис 42:6; 2Кор 6:2)9като кажеш на вързаните: Излезте, на онези, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата и пасбищата им ще бъдат по високите голи височини. (Ис 42:7; Зах 9:12)10Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги повреди нито жега, нито слънце; защото Онзи, Който се смилява над тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе. (Пс 23:2; Пс 121:6; Откр 7:16)11И ще обърна всичките Си планини на пътища и пътищата Ми ще се издигнат. (Ис 40:4)12Ето, тези ще дойдат отдалеч, онези – от север и от запад, а пък онези – от Синимската земя. (Ис 43:5; Ис 43:6)13Пей, небе, и се радвай, земьо, и запейте, планини; защото ГОСПОД утеши народа Си и се смили над наскърбените Си. (Ис 44:23)14Но Сион каза: ЙЕХОВА ме е изоставил и Господ ме е забравил. (Ис 40:27)15Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. (Пс 103:13; Мал 3:17; Мф 7:11; Рим 11:29)16Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене. (Исх 13:9; Песн 8:6)17Синовете ти ще дойдат набързо; а разорителите и опустошителите ти ще си отидат от тебе. (Ис 49:19)18Повдигни очите си наоколо и виж: всички те се събират заедно и идват при тебе. Заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД, ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение и като невяста ще се накичиш с тях. (Прит 17:6; Ис 60:4)19Защото разорените и запустелите ти места и опустошената ти земя ще бъдат сега тесни за жителите ти; а онези, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени. (Ис 54:1; Ис 54:2; Зах 2:4; Зах 10:10)20Синовете, които ще добиеш, след като си останала без деца, ще кажат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; стори ми място, за да се заселя. (Ис 60:4; Мф 3:9)21Тогава ще кажеш в сърцето си: Кой ми роди тези, тъй като аз бях без деца и самотна, заточена и скитница? И кой изхрани тези? Ето, аз бях оставена сама; тези къде бяха?22Така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, ще издигна ръката Си към народите и ще възвися знамето Си пред племената; и те ще доведат синовете ти в обятията си и дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им. (Ис 60:4; Ис 66:20)23Царе ще бъдат твои хранители и техните царици – твои кърмачки; ще ти се поклонят с лице до земята и ще лижат пръстта на краката ти; и ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД и че онези, които Ме чакат, няма да се посрамят. (Пс 34:22; Пс 72:9; Пс 72:11; Ис 49:7; Ис 52:15; Ис 60:16; Мих 7:17; Рим 5:5; Рим 9:33; Рим 10:11)24Нима може да се отнеме плячката от силния или да се отърват пленените от юнак?[1] (Мф 12:29; Лк 11:21; Лк 11:22)25Но ГОСПОД казва така: Пленниците на силния ще бъдат отнети и плячката ще бъде отървана от страшния; защото Аз ще се съдя с онзи, който се съди с теб, и ще спася синовете ти.26А потисниците ти ще заставя да изядат собствените си меса и ще се опият със собствената си кръв, както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, ГОСПОД, съм твоят Спасител и че твоят изкупител е Могъщият Яковов. (Пс 9:16; Ис 9:20; Ис 60:16; Откр 14:20; Откр 16:6)