1А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. (Ro 8:24; Ro 8:25; 2Co 4:18; 2Co 5:7)2Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше. (Heb 11:39)3С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. (Ge 1:1; Ps 33:6; Joh 1:3; Heb 1:2; 2Pe 3:5)4С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори. (Ge 4:4; Ge 4:10; Mt 23:35; Heb 12:24; 1Jo 3:12)5С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. (Ge 5:22; Ge 5:24)6А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.7С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра. (Ge 6:13; Ge 6:22; Eze 14:14; Ro 3:22; Ro 4:13; Php 3:9; 1Pe 3:20)8С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива. (Ge 12:1; Ge 12:4; Ac 7:2)9С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. (Ge 12:8; Ge 13:3; Ge 13:18; Ge 18:1; Ge 18:9; Heb 6:17)10Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. (Heb 3:4; Heb 12:22; Heb 13:14; Re 21:2; Re 21:10)11С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание. (Ge 17:19; Ge 18:11; Ge 18:14; Ge 21:2; Lu 1:36; Ro 4:21; Heb 10:23)12Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. (Ge 15:5; Ge 22:17; Ro 4:18; Ro 4:19)13Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. (Ge 23:4; Ge 47:9; 1Ch 29:15; Ps 39:12; Ps 119:19; Joh 8:56; Heb 11:27; Heb 11:39; 1Pe 1:17; 1Pe 2:11)14А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; (Heb 13:14)15и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.16Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. (Ex 3:6; Ex 3:15; Mt 22:32; Ac 7:32; Php 3:20; Heb 13:14)17С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, (Ge 22:1; Ge 22:9; Jas 2:21)18онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“, (Ge 21:12; Ro 9:7)19като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно. (Ro 4:17; Ro 4:19; Ro 4:21)20С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща. (Ge 27:27; Ge 27:39)21С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си. (Ge 47:31; Ge 48:5; Ge 48:14; Ge 48:16; Ge 48:20)22С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си. (Ge 50:24; Ge 50:25; Ex 13:19)23С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед. (Ex 1:16; Ex 1:22; Ex 2:2; Ac 7:20)24С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря (Ex 2:10; Ex 2:11)25и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха, (Ps 84:10)26като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. (Heb 10:35; Heb 13:13)27С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия. (Ex 10:28; Ex 10:29; Ex 12:37; Ex 13:17; Ex 13:18; Heb 11:13)28С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните. (Ex 12:3; Ex 12:7; Ex 12:21)29С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха. (Ex 14:21; Ex 14:22; Ex 14:29)30Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях. (Jos 6:19; Jos 6:20)31С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир. (Jos 2:1; Jos 6:23; Jos 6:24; Jas 2:25)32И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците, (Jud 4:6; Jud 6:11; Jud 11:1; Jud 12:7; Jud 13:24; 1Sa 1:20; 1Sa 7:10; 1Sa 12:20; 1Sa 16:1; 1Sa 16:13; 1Sa 17:45)33които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, (Jud 14:5; Jud 14:6; 1Sa 17:34; 1Sa 17:35; 2Sa 7:11; Da 6:22)34угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. (1Sa 14:6; 1Sa 20:1; 1Ki 19:3; 2Ki 6:16; 2Ki 20:7; Job 42:10; Da 3:25; Heb 5:9; Heb 12:23; Re 6:11)35Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. (1Ki 17:22; 1Ki 17:23; 2Ki 4:36)36Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; (Ge 39:20; Jud 16:25; Jer 20:2)37с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; (2Sa 21:13; 2Ch 24:21; Jer 26:23)38те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. (1Sa 22:1; 2Sa 17:3)39Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, (Lu 10:24)40да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.