Hebrews 10

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Превъзходството на Христовата жертва

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват. (Col 2:17; Heb 8:5; Heb 9:9; Heb 9:11; Heb 9:23; Heb 10:14) 

2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. (Le 16:34) 

3 Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете. (Le 16:21; Heb 9:7) 

4 Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове. (Mic 6:6; Mic 6:7; Heb 9:12; Heb 9:13; Heb 10:11) 

5 Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло; (Ps 40:6; Ps 50:8; Isa 1:11; Jer 6:20; Am 5:21; Am 5:22) 

6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. (1Sa 15:22) 

7 Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ (Ps 40:7; Joh 5:4; Joh 5:6) 

8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона), 

9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто. 

10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. (Joh 17:19; Heb 9:12; Heb 9:28; Heb 13:12) 

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; (Nu 28:3; Heb 7:27; Heb 9:9; Heb 10:4) 

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога (Col 3:1; Heb 1:3) 

13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. (Ps 2:8; Ps 110:1; Ac 2:35; 1Co 15:25; Heb 1:13) 

14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават. (Heb 10:1) 

15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал: 

16 „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“, прибавя: (Jer 31:33; Jer 31:34; Ro 11:27; Heb 8:8; Heb 8:10; Heb 8:12) 

17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“ (Jer 31:33; Jer 31:34) 

18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях. 

Новият път на вярата

19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището (Joh 10:9; Joh 14:6; Ro 5:2; Eph 2:18; Eph 3:12; Heb 9:8; Heb 9:12) 

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си, (Mt 27:51; Joh 10:9; Joh 14:6; Heb 9:3; Heb 9:8) 

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, (1Ti 3:15; Heb 4:14) 

22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; (Le 16:4; Eze 36:25; 2Co 7:1; Eph 3:12; Heb 4:16; Heb 9:14; Jas 1:6) 

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това; (1Co 1:9; 1Co 10:13; 1Th 5:24; 2Th 3:3; Heb 4:14; Heb 11:11) 

24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, 

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. (Ac 2:42; Ro 13:11; Php 4:5; 2Pe 3:8; 2Pe 3:9; 2Pe 3:11; 2Pe 3:14; Jud 1:19) 

Опасност от отстъпничество

26 Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, (Nu 15:30; Heb 6:4; 2Pe 2:20; 2Pe 2:21) 

27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. (Eze 36:5; Zep 1:18; Zep 3:8; 2Th 1:8; Heb 12:29) 

28 Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, (De 17:2; De 19:15; Mt 18:16; Joh 8:17; 2Co 13:1; Heb 2:2) 

29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? (Mt 12:31; Mt 12:32; 1Co 11:29; Eph 4:30; Heb 2:3; Heb 12:25; Heb 13:20) 

30 Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“ (De 32:35; De 32:36; Ps 50:4; Ps 135:14) 

31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. (Lu 12:5) 

Наставления за постоянство и търпение

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания, (Ga 3:4; Php 1:29; Php 1:30; Heb 6:4; 2Jo 1:8) 

33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така. (1Co 4:9; Php 1:7; Php 4:15; 1Th 2:14) 

34 Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. (Mt 5:12; Mt 6:20; Mt 19:21; Lu 12:33; Ac 5:41; Ac 21:11; Php 1:7; 1Ti 6:19; 2Ti 1:16; Jas 1:2) 

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. (De 32:36; Ps 50:4; Ps 135:14; Mt 5:12) 

36 Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното. (Lu 21:19; Ga 6:9; Col 3:24; Heb 9:15; Heb 12:1; 1Pe 1:9) 

37 „Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави. (Hab 2:3; Hab 2:4; Lu 18:8; 2Pe 3:9) 

38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ (Hab 2:3; Hab 2:4; Ro 1:17; Ga 3:11) 

39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява. (Ac 16:30; Ac 16:31; 1Th 5:9; 2Th 2:14; 2Pe 2:20; 2Pe 2:21) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание