1Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (Бит 46:8; Изх 6:14)2Рувим, Симеон, Левий и Юда,3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (Бит 46:26; Бит 46:27; Вт 10:22)6И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (Бит 50:26; Д А 7:15)7А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. (Бит 46:3; Вт 26:5; Пс 105:24; Д А 7:17)8Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (Д А 7:18)9Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (Пс 105:24)10нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (Йов 5:13; Пс 10:2; Пс 83:3; Пс 83:4; Пс 105:25; Пр 16:25; Пр 21:30; Д А 7:19)11Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. (Бит 15:13; Бит 47:11; Изх 2:11; Изх 3:7; Изх 5:4; Изх 5:5; Вт 26:6; Пс 81:6)12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (Изх 2:23; Изх 6:9; Чис 20:15; Пс 81:6; Д А 7:19; Д А 7:34)15При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (Пр 16:6; Дан 3:16; Дан 3:18; Дан 6:13; Д А 5:29)18Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (И Н 2:4; 2 Цар 17:19; 2 Цар 17:20)20Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (Пр 11:18; Екл 8:12; Ис 3:10; Евр 6:10)21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (1 Цар 2:35; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:27; 2 Цар 7:29; 3 Цар 2:24; 3 Цар 11:38; Пс 127:1)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (Д А 7:19)