1След това ГОСПОД се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. (Бит 13:18; Бит 14:13)2Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза: (Бит 19:1; Евр 13:2; 1 Пет 4:9)3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.4Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото. (Бит 19:2; Бит 43:24)5И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал. (Бит 19:8; Бит 33:10; Съд 6:18; Съд 13:15; Съд 19:5; Пс 104:15)6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.7А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.8После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. (Бит 19:3)9Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е. (Бит 24:67)10И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. (Бит 17:19; Бит 17:21; Бит 18:14; Бит 21:2; 4 Цар 4:16; Рим 9:9)11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. (Бит 17:17; Бит 31:35; Рим 4:19; Евр 11:11; Евр 11:12; Евр 11:19)12И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение[1], като и господарят ми е стар? (Бит 17:17; Лк 1:18; 1 Пет 3:6)13А ГОСПОД каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?14Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син. (Бит 17:21; Бит 18:10; 4 Цар 4:16; Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 3:9; Мт 19:26; Лк 1:37)15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.
Гибелта на Содом и Гомор
16Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. (Рим 15:24; 3 Йн 1:6)17И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, (Пс 25:14; Ам 3:7; Йн 15:15)18тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята? (Бит 12:3; Бит 22:18; Д А 3:25; Гал 3:8)19Защото съм го избрал[2], за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да стане с Авраам онова, което е говорил за него. (Вт 4:9; Вт 4:10; Вт 6:7; И Н 24:15; Еф 6:4)20И ГОСПОД каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък, (Бит 4:10; Бит 19:13; Як 5:4)21ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная. (Бит 11:5; Изх 3:8; Вт 8:2; Вт 13:3; И Н 22:22; Лк 16:15; 2 Кор 11:11)22Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА. (Бит 18:1; Бит 19:1)23И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия? (Чис 16:22; 2 Цар 24:17; Евр 10:22)24Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него? (Ер 5:1)25Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда? (Йов 8:3; Йов 8:20; Йов 34:17; Пс 58:11; Пс 94:2; Ис 3:10; Ис 3:11; Рим 3:6)26ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях. (Ер 5:1; Ез 22:30)27А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; (Бит 3:19; Йов 4:19; Екл 12:7; Лк 18:1; 1 Кор 15:47; 1 Кор 15:48; 2 Кор 5:1)28може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.29А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.31А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.32Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя. (Съд 6:39; Як 5:16)33След като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде; а Авраам се върна на мястото си.