1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1Co 16:5; 1Ti 1:3)2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Ac 9:23; Ac 23:12; Ac 25:3; 2Co 11:26)4И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Ac 16:1; Ac 19:29; Ac 21:29; Ac 27:2; Eph 6:21; Col 4:7; Col 4:10; 2Ti 4:12; 2Ti 4:20; Tit 3:12)5А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Ex 12:14; Ex 12:15; Ex 23:15; Ac 16:8; 2Co 2:12; 2Ti 4:13)
Възкресяването на Евтих
7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Ac 2:42; Ac 2:46; 1Co 10:16; 1Co 11:20; 1Co 16:2; Re 1:10)8А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Ac 1:13)9И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (1Ki 17:21; 2Ki 4:34; Mt 9:24)11След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеша.14И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милет.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Ac 2:1; Ac 18:21; Ac 19:21; Ac 21:4; Ac 21:12; 1Co 16:8)
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Ac 18:19; Ac 19:1; Ac 19:9; Ac 19:10)19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Ac 20:3)20как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Ac 20:27)21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Mr 1:15; Lu 24:47; Ac 2:38; Ac 18:5)22И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Ac 19:21)23освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Ac 9:16; Ac 21:4; Ac 21:11; 1Th 3:3)24Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Ac 1:17; Ac 21:13; Ro 8:35; 2Co 4:1; 2Co 4:16; Ga 1:1; Col 1:24; 2Ti 4:7; Tit 1:3)25И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Ac 20:38; Ro 15:23)26Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Eze 33:9; Ac 18:6; 2Co 7:2)27защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Lu 7:30; Joh 15:15; Joh 21:15; Ac 20:20; Eph 1:11)28Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Isa 53:12; Ro 3:25; 1Co 12:28; Eph 1:7; Eph 1:14; Col 1:14; 1Ti 4:16; Heb 9:12; Heb 9:14; 1Pe 1:19; 1Pe 5:2; Re 5:9)29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Mt 7:15; 2Pe 2:1)30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1Ti 1:20; 1Jo 2:19)31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Mt 25:13; Ac 19:10; Heb 13:7)32И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Ac 9:31; Ac 26:18; Eph 1:18; Col 1:12; Col 3:24; Heb 9:15; Heb 13:9; 1Pe 1:4)33Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1Sa 12:3; 1Co 9:12; 2Co 7:2; 2Co 11:9; 2Co 12:17)34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Ac 18:3; 1Co 4:12; 1Th 2:9; 2Th 3:8)35Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Lu 6:38; Lu 18:22; Ro 15:1; 1Co 9:12; 2Co 11:9; 2Co 11:12; 2Co 12:13; Eph 4:28; 1Th 4:11; 1Th 5:14; 2Th 3:8)36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Ac 7:60; Ac 21:5)37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Ge 45:14; Ge 46:29)38наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.