1А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.3А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.4И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим. (Ac 20:23; Ac 21:12)5Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме. (Ac 20:36)6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.7И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.8А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него. (Ac 6:5; Ac 8:26; Ac 8:40; Eph 4:11; 2Ti 4:5)9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. (Joe 2:28; Ac 2:17; Ac 2:18)10И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. (Ac 11:26; Ac 11:28)11И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. (Ac 20:23; Ac 21:33; Ac 24:27; Ac 26:29; Eph 6:20; Php 1:13; 2Ti 2:9; Heb 10:34)12И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.13Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус. (Ac 20:24)14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля. (Mt 6:10; Mt 26:42; Lu 11:2; Lu 22:42)15И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.16С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Апостол Павел при Яков
17И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. (Ac 15:4)18А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери. (Ac 15:13; Ga 1:19; Ga 2:9)19И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. (Ac 1:17; Ac 15:4; Ac 15:12; Ac 20:24; Ro 15:18; Ro 15:19)20А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. (Ac 22:3; Ro 10:2; Ga 1:14)21А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.22И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;24вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. (Nu 6:2; Nu 6:13; Nu 6:18; Ac 18:18)25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство. (Ac 15:20; Ac 15:29)26Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. (Nu 6:13; Ac 24:18)
Залавянето на Павел
27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: (Ac 24:18; Ac 26:21)28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. (Ac 24:5; Ac 24:6)29(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) (Ac 20:4)30И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. (Ac 26:21)31И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.32И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. (Ac 23:27; Ac 24:7)33Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. (Ac 20:23; Ac 21:11)34А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.35А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,36защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го! (Lu 23:18; Joh 19:15; Ac 22:22)37И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?38Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? (Ac 5:36)39А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. (Ac 9:11; Ac 22:3)40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: (Ac 12:17)