1А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. (Ps 49:16)2И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди. (Ge 4:5; De 28:54; 1Sa 19:7)3А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе. (Ge 28:15; Ge 28:20; Ge 28:21; Ge 32:9)4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;5и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. (Ge 31:2; Ge 31:3)6А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. (Ge 30:29; Ge 31:38)7Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. (Ge 20:6; Ge 31:41; Nu 14:22; Ne 4:12; Job 19:3; Ps 105:14; Zec 8:23)8Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. (Ge 30:32)9Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен. (Ge 31:1; Ge 31:16)10И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.11И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме. (Ge 48:16)12Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. (Ex 3:7)13Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си. (Ge 28:18; Ge 31:3; Ge 32:9)14Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? (Ge 2:24)15Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? (Ge 29:15; Ge 29:27)16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.17Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.18И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.19А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. (Ge 35:2; Jud 17:5; 1Sa 19:13; Ho 3:4)20И така, Яков побягна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.21Побягна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[1] и се отправи към хълмистата страна на Галаад. (Ge 46:28; 2Ki 12:17; Lu 9:51; Lu 9:53)
Лаван преследва Яков
22А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побягнал.23Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни[2] и го стигна на Галаадската поляна. (Ge 13:8)24Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Ge 20:3; Ge 24:50; Job 33:15; Mt 1:20)25И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени? (1Sa 30:2)27Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш. (Ge 31:55; Ru 1:9; Ru 1:14; 1Sa 13:13; 1Ki 19:20; 2Ch 16:9; Ac 20:37)29Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Ge 28:13; Ge 31:24; Ge 31:53)30И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми? (Ge 31:19; Jud 18:24)31А Яков отговори на Лаван: Побягнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.32В когото намериш боговете[3] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала). (Ge 44:9)33И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.34А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.35И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. (Ex 20:12; Le 19:32)36Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.38Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.39Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта. (Ex 22:10; Ex 22:12)40Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. (Ge 29:27; Ge 29:28; Ge 31:7)42Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта. (Ge 29:32; Ge 31:53; Ex 3:7; 1Ch 12:17; Ps 124:1; Ps 124:2; Isa 8:13; Jud 1:9)43А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?44Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. (Ge 26:28; Jos 24:27)45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. (Ge 28:18)46Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.47Лаван я нарече Иегар Сахадута[4], а Яков я нарече Галаад[5].48И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад (Jos 24:27)49и Масфа[6], защото Лаван казваше: ГОСПОД да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. (Jud 11:29; 1Sa 7:5)50Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.51Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,52тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.53Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак. (Ge 16:5; Ge 21:23; Ge 31:42)54Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.55На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място. (Ge 18:33; Ge 28:1; Ge 30:25)