Яков 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Изпитание на вярата

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! (Вт 32:26; Йн 7:35; Д А 2:5; Д А 8:1; Д А 12:17; Д А 15:13; Д А 26:7; Гал 1:19; Гал 2:9; Тит 1:1; 1 Пет 1:1; Юда 1:1) 

2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, (Д А 5:41; 1 Кор 10:13; Евр 10:34; 1 Пет 1:6; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16) 

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. (Рим 5:3; 1 Пет 1:7) 

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 

5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (3 Цар 3:9; 3 Цар 3:11; 3 Цар 3:12; Пр 2:3; Пр 2:6; Ер 29:12; Дан 2:21; Мт 7:7; Мт 21:22; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 16:23; 1 Йн 5:14; 1 Йн 5:15) 

6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. (Мт 7:7; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 16:23) 

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига, 

10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. (Йов 14:2; Пс 37:2; Пс 90:5; Пс 90:6; Пс 102:11; Пс 103:15; Ис 40:6; 1 Кор 7:31; 1 Пет 1:24; 1 Йн 2:17) 

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът и окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. 

Причината за изкушението

12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. (Йов 5:17; Пр 3:11; Пр 3:12; Мт 10:22; Мт 19:28; Мт 19:29; 1 Кор 9:25; 2 Тим 4:8; Евр 12:5; Як 2:5; 1 Пет 5:4; Отк 2:10; Отк 3:19) 

13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. (Лк 11:4) 

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. (Йов 15:35; Пс 7:14; Рим 6:21; Рим 6:23) 

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя! 

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. (Чис 23:19; 1 Цар 15:29; Ис 46:10; Мал 3:6; Йн 3:27; Рим 11:29; 1 Кор 4:7) 

18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. (Ер 2:3; Йн 1:13; Йн 3:3; 1 Кор 4:15; Еф 1:12; Евр 2:3; Евр 12:23; 1 Пет 1:23; Отк 14:4) 

Слушатели и последователи на учението

19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; (Пр 10:19; Пр 14:17; Пр 17:27; Екл 5:1; Екл 5:2; Екл 7:9) 

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. 

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. 

22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. (Мт 7:21; Лк 6:46; Лк 11:28; Рим 2:13; 1 Йн 3:7) 

23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; (Лк 6:47; Як 2:14) 

24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. 

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (Йн 13:17; 2 Кор 3:18; Як 2:12) 

26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (Пс 34:13; Пс 34:14; Пс 39:1; Пс 39:2; 1 Пет 3:10) 

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. (Ис 1:16; Ис 1:17; Ис 58:6; Ис 58:7; Мт 25:36; Рим 12:2; Як 2:17; 1 Йн 5:18) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Яков 1

Schlachter 2000

от Genfer Bibelgesellschaft

Zuschrift und Gruß

1 Jakobus, Knecht Gottes und des Herrn Jesus Christus, grüßt die zwölf Stämme, die in der Zerstreuung sind! (Пс 18:1; Ис 54:17; Мк 6:3; Йн 7:35; Д А 2:5; Д А 12:17; Д А 15:13; Д А 15:23; Рим 1:1; Гал 1:19; Гал 2:9; Гал 2:12; Фил 1:1; 1 Пет 1:1) 

Standhaftigkeit in Anfechtungen und Versuchungen

2 Meine Brüder, achtet es für lauter Freude, wenn ihr in mancherlei Anfechtungen geratet, (Д А 14:22; Рим 5:3; Евр 10:32; 1 Пет 4:12) 

3 da ihr ja wisst, dass die Bewährung eures Glaubens standhaftes Ausharren bewirkt. (Рим 5:3; Евр 10:36; 1 Пет 1:6; 2 Пет 1:6) 

4 Das standhafte Ausharren aber soll ein vollkommenes Werk haben, damit ihr vollkommen und vollständig seid und es euch an nichts mangelt. (Мт 5:48; Еф 4:13; Евр 5:8) 

5 Wenn es aber jemand unter euch an Weisheit mangelt, so erbitte er sie von Gott, der allen gern und ohne Vorwurf gibt, so wird sie ihm gegeben werden. (Пр 2:3; Лк 11:13; Йн 14:14; 1 Йн 5:14) 

6 Er bitte aber im Glauben und zweifle nicht; denn wer zweifelt, gleicht einer Meereswoge, die vom Wind getrieben und hin- und hergeworfen wird. (Мт 17:20; Мт 21:22; Рим 4:19) 

7 Ein solcher Mensch denke nicht, dass er etwas von dem Herrn empfangen wird, (Евр 11:6) 

8 ein Mann mit geteiltem Herzen, unbeständig in allen seinen Wegen. (Пс 119:113) 

9 Der Bruder aber, der niedrig gestellt ist, soll sich seiner Erhöhung rühmen, (Лк 6:20) 

10 der Reiche dagegen seiner Niedrigkeit; denn wie eine Blume des Grases wird er vergehen. (Йов 14:2; Пс 90:5; Пр 23:4) 

11 Denn kaum ist die Sonne aufgegangen mit ihrer Glut, so verdorrt das Gras, und seine Blume fällt ab, und die Schönheit seiner Gestalt vergeht; so wird auch der Reiche verwelken auf seinen Wegen. (Йона 4:8) 

12 Glückselig ist der Mann, der die Anfechtung erduldet; denn nachdem er sich bewährt hat, wird er die Krone des Lebens empfangen, welche der Herr denen verheißen hat, die ihn lieben. (Вт 7:9; Съд 5:31; Мт 26:41; Д А 20:19; Гал 4:14; 2 Тим 4:8; Як 1:2; Як 5:10; 1 Пет 1:6; Отк 2:10) 

13 Niemand sage, wenn er versucht wird: Ich werde von Gott versucht. Denn Gott kann nicht versucht werden zum Bösen, und er selbst versucht auch niemand; (Йов 34:10) 

14 sondern jeder Einzelne wird versucht, wenn er von seiner eigenen Begierde gereizt und gelockt wird. (Мк 7:21) 

15 Danach, wenn die Begierde empfangen hat, gebiert sie die Sünde; die Sünde aber, wenn sie vollendet ist, gebiert den Tod. (И Н 7:21; Пс 7:15; Рим 6:23) 

16 Irrt euch nicht, meine geliebten Brüder: (Гал 6:7) 

17 Jede gute Gabe und jedes vollkommene Geschenk kommt von oben herab, von dem Vater der Lichter, bei dem keine Veränderung ist, noch ein Schatten infolge von Wechsel. (Бит 1:3; Бит 1:16; Пс 36:10; Дан 2:22; Мал 3:6; Мт 7:11; 2 Кор 4:6; Еф 4:8; 1 Йн 1:5) 

18 Nach seinem Willen hat er uns gezeugt durch das Wort der Wahrheit, damit wir gleichsam Erstlinge seiner Geschöpfe seien. (Йн 1:13; Рим 16:15; 1 Кор 16:15; Еф 1:13; 1 Пет 1:23; Отк 14:4) 

Nicht nur Hörer, sondern Täter des Wortes sein

19 Darum, meine geliebten Brüder, sei jeder Mensch schnell zum Hören, langsam zum Reden, langsam zum Zorn; (1 Цар 3:9; Пр 10:19; Пр 14:29; Пр 25:11; Ис 50:4; Еф 4:26; Еф 4:31; Отк 2:7) 

20 denn der Zorn des Mannes vollbringt nicht Gottes Gerechtigkeit! (Пр 29:22) 

21 Darum legt ab allen Schmutz und allen Rest von Bosheit und nehmt mit Sanftmut das [euch] eingepflanzte Wort auf, das die Kraft hat, eure Seelen zu erretten! (Кол 3:8; 2 Тим 3:15; 1 Пет 2:1) 

22 Seid aber Täter des Wortes und nicht bloß Hörer, die sich selbst betrügen. (Мт 7:21; Як 1:25) 

23 Denn wer [nur] Hörer des Wortes ist und nicht Täter, der gleicht einem Mann, der sein natürliches Angesicht im Spiegel anschaut; (Ез 33:32; Лк 6:49) 

24 er betrachtet sich und läuft davon und hat bald vergessen, wie er gestaltet war. (Вт 32:18; Пс 103:2; 2 Пет 1:9) 

25 Wer aber hineinschaut in das vollkommene Gesetz der Freiheit und darin bleibt, dieser [Mensch], der kein vergesslicher Hörer, sondern ein wirklicher Täter ist, er wird glückselig sein in seinem Tun. (Мт 5:19; Йн 8:32; Йн 13:17; Рим 8:2; 2 Кор 3:17; Як 2:12) 

26 Wenn jemand unter euch meint, fromm zu sein, seine Zunge aber nicht im Zaum hält, sondern sein Herz betrügt, dessen Frömmigkeit ist wertlos. (Рим 4:14; Як 1:16; Як 1:22; Як 2:20; Як 3:3; 1 Пет 3:10) 

27 Eine reine und makellose Frömmigkeit vor Gott, dem Vater, ist es, Waisen und Witwen in ihrer Bedrängnis zu besuchen und sich von der Welt unbefleckt zu bewahren. (Йов 29:12; Ис 58:7; Мт 25:35; Рим 12:2; 2 Пет 3:14) 

Bibeltext der Schlachter
Copyright © 2000 Genfer Bibelgesellschaft
Wiedergegeben mit der freundlichen Genehmigung. Alle Rechte vorbehalten.