1През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза: (Мт 15:32)2Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;3и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.4И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?5Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем. (Мт 15:34; Мк 6:38)6И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.7Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. (Мт 14:19; Мк 6:41)8И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.9А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.10И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии. (Мт 15:39)
Фарисеите искат знамения
11А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. (Мт 12:38; Мт 16:1; Йн 6:30)12А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.13И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.14Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб. (Мт 16:5)15И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. (Мт 16:6; Лк 12:1)16И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб. (Мт 16:7)17А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви? (Мк 6:52)18Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?19Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет. (Мт 14:20; Мк 6:43; Лк 9:17; Йн 6:13)20И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем. (Мт 15:37; Мк 8:8)21И им каза: Още ли не разбирате? (Мк 6:52; Мк 8:17)
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.23А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? (Мк 7:33)24И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.25После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.26Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото. (Мт 8:4; Мк 5:43)
Петър изповядва вярата в Исус Христос
27И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз? (Мт 16:13; Лк 9:18)28А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците. (Мт 14:2)29Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос. (Мт 16:16; Йн 6:69; Йн 11:27)30И им заръча на никого да не казват за Него. (Мт 16:20)31И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 9:22)32И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Следване на Исус Христос със себеотрицание
34И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:24; Лк 9:23; Лк 14:27)35Защото, който иска да спаси живота си[1], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси. (Йн 12:25)36Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?37Защото какво би дал човек в замяна на живота си? (Пс 49:8)38Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели. (Мт 10:33; Лк 9:26; Лк 12:9; Рим 1:16; 2 Тим 1:8; 2 Тим 2:12; 1 Йн 2:23)
1Ces jours-là, une foule [très] nombreuse s'était [de nouveau] réunie et n'avait pas de quoi manger. Jésus appela ses disciples et leur dit:2«Je suis rempli de compassion pour cette foule, car voilà trois jours qu'ils sont près de moi, et ils n'ont rien à manger.3Si je les renvoie chez eux à jeun, les forces leur manqueront en chemin, car quelques-uns d'entre eux sont venus de loin.»4Ses disciples lui répondirent: «Comment pourrait-on leur donner assez de pains à manger, ici, dans un endroit désert?»5Jésus leur demanda: «Combien avez-vous de pains?» «Sept», répondirent-ils.6Alors il fit asseoir la foule par terre, prit les sept pains et, après avoir remercié Dieu, il les rompit et les donna à ses disciples pour les distribuer; et ils les distribuèrent à la foule.7Ils avaient encore quelques petits poissons; Jésus [les] bénit et les fit aussi distribuer.8Ils mangèrent et furent rassasiés, et l'on emporta sept corbeilles pleines des morceaux qui restaient.9Ceux qui mangèrent étaient environ 4000. Ensuite Jésus les renvoya.10Aussitôt il monta dans la barque avec ses disciples et se rendit dans la région de Dalmanutha.11Les pharisiens arrivèrent, se mirent à discuter avec Jésus et, pour le mettre à l'épreuve, lui demandèrent un signe venant du ciel.12Jésus soupira profondément dans son esprit et dit: «Pourquoi cette génération demande-t-elle un signe? Je vous le dis en vérité, il ne sera pas donné de signe à cette génération.»13Puis il les quitta et remonta [dans la barque] pour passer sur l'autre rive.14Les disciples avaient oublié de prendre des pains; ils n'en avaient qu'un seul avec eux dans la barque.15Jésus leur fit cette recommandation: «Attention, méfiez-vous du levain des pharisiens et du levain d'Hérode.»16Les disciples raisonnaient entre eux [et disaient]: «C'est parce que nous n'avons pas de pains.»17Jésus, le sachant, leur dit: «Pourquoi raisonnez-vous sur le fait que vous n'avez pas de pains? Ne comprenez-vous pas et ne saisissez-vous pas encore?18Avez-vous [encore] le cœur endurci? Vous avez des yeux et vous ne voyez pas? Vous avez des oreilles et vous n'entendez pas?[1] Ne vous rappelez-vous pas? (Ер 5:21)19Quand j'ai rompu les cinq pains pour les 5000 hommes, combien de paniers pleins de morceaux avez-vous emportés?» «Douze», lui répondirent-ils.20«Et quand j'ai rompu les sept [pains] pour les 4000 hommes, combien de corbeilles pleines de morceaux avez-vous emportées?» «Sept», répondirent-ils.21Et il leur dit: «[Comment] se fait-il que vous ne compreniez pas [encore]?»22Ils se rendirent à Bethsaïda; on amena un aveugle vers Jésus et on le supplia de le toucher.23Il prit l'aveugle par la main et le conduisit à l'extérieur du village; puis il lui mit de la salive sur les yeux, posa les mains sur lui et lui demanda s'il voyait quelque chose.24Il regarda et dit: «J'aperçois les gens, je les vois comme des arbres, et ils marchent.»25Jésus lui mit de nouveau les mains sur les yeux et, quand l'aveugle regarda fixement, il fut guéri et vit tout distinctement.26Alors Jésus le renvoya chez lui en disant: «N'entre pas dans le village [et n'en parle à personne].»
Pierre reconnaît Jésus comme le Messie
27Jésus s'en alla avec ses disciples dans les villages voisins de Césarée de Philippe. Il leur posa en chemin cette question: «Qui suis-je, d'après les hommes?»28Ils répondirent: «Jean-Baptiste; d'après certains, Elie; d'après d'autres, l'un des prophètes.»29«Et d'après vous, qui suis-je?» leur demanda-t-il. Pierre lui répondit: «Tu es le Messie.»30Jésus leur recommanda sévèrement de n'en parler à personne.31Alors il commença à leur enseigner qu'il fallait que le Fils de l'homme souffre beaucoup, qu'il soit rejeté par les anciens, par les chefs des prêtres et par les spécialistes de la loi, qu'il soit mis à mort et qu'il ressuscite trois jours après.32Il leur disait cela ouvertement. Alors Pierre le prit à part et se mit à le reprendre,33mais Jésus se retourna, regarda ses disciples et réprimanda Pierre en disant: «Arrière, Satan, car tes pensées ne sont pas les pensées de Dieu, mais celles des hommes.»34Puis il appela la foule avec ses disciples et il leur dit: «Si quelqu'un veut être mon disciple, qu'il renonce à lui-même, qu'il se charge de sa croix et qu'il me suive!35En effet, celui qui voudra sauver sa vie la perdra, mais celui qui la perdra à cause de moi et de la bonne nouvelle la sauvera.36Et que servira-t-il à un homme de gagner le monde entier, s'il perd son âme?37Que donnera un homme en échange de son âme?38En effet, celui qui aura honte de moi et de mes paroles au milieu de cette génération adultère et pécheresse, le Fils de l'homme aura aussi honte de lui quand il viendra dans la gloire de son Père avec les saints anges.»