Марко 6

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Исус отново в Назарет

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. (Мт 13:53; Мт 13:54; Лк 4:16) 

2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? (Мт 7:28; Мк 1:27; Йн 6:42) 

3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. (Мт 11:6; Мт 12:46; Мт 13:55; Лк 4:22; Йн 6:42; Гал 1:19) 

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. (Ер 12:6; Мт 13:57; Лк 4:24; Йн 4:44) 

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. (Бит 19:22; Мт 13:58; Мк 9:23) 

6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. (Ис 59:16; Мт 9:35; Лк 13:22) 

Изпращането на дванадесетте ученици

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Мк 3:13; Мк 3:14; Лк 9:1) 

8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 

9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. (Д А 12:8) 

10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. (Мт 10:11; Лк 9:4; Лк 10:7; Лк 10:8) 

11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. (Мт 10:14; Лк 9:5; Лк 10:10; Д А 13:51; Д А 18:6) 

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 

13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. (Як 5:14) 

Убиването на Йоан Кръстител

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. (Мт 14:1; Лк 9:7) 

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. (Мт 16:14; Мк 8:28) 

16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. (Мт 14:2; Лк 3:19) 

17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. (Лк 3:19) 

18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. (Лев 18:16; Лев 20:21) 

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 

20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. (Мт 14:5; Мт 21:26) 

21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, (Бит 40:20) 

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам. 

23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. (Ест 5:3; Ест 5:6; Ест 7:2) 

24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 

25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 

26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. (Мт 14:9) 

27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 

28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 

29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. 

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. (Мт 14:13; Лк 9:10; Йн 6:1) 

31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. (Мт 14:13; Мк 3:20) 

32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. (Мт 14:13; Лк 9:10) 

33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 

34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. (Мт 9:36; Мт 14:14; Лк 9:11) 

35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. (Мт 14:15; Лк 9:12) 

36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 

37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? (Чис 11:13; Чис 11:22; 4 Цар 4:43) 

38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. (Мт 14:17; Мт 15:34; Мк 8:5; Лк 9:13; Йн 6:9) 

39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 

40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. 

41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. (1 Цар 9:13; Мт 26:26) 

42 И всички ядоха и се наситиха. 

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. 

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. 

Исус Христос ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16; Йн 6:17) 

46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. (Мт 14:23) 

47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. (Мт 14:23; Йн 6:16; Йн 6:17) 

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 

50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 

51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. 

52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. (Мк 3:5; Мк 8:17; Мк 8:18; Мк 16:14) 

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. (Мт 14:34) 

54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 

55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. (Мт 4:24) 

56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха. (Мт 9:20; Мк 5:27; Мк 5:28; Д А 19:12) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание