1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. (Чис 23:7; Ос 12:12)2И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.3И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.4Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.5Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.6И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. (Бит 43:27)7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.9Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. (Изх 2:16)10А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. (Изх 2:17)11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. (Бит 33:4; Бит 45:14; Бит 45:15)12Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. (Бит 13:8; Бит 14:14; Бит 14:16; Бит 24:28)13А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. (Бит 24:29)14Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. (Бит 2:23; Съд 9:2; 2 Цар 5:1; 2 Цар 19:12; 2 Цар 19:13)
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;17на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.18И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. (Бит 31:41; 2 Цар 3:14)19Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.20И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. (Бит 30:26; Ос 12:12)21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. (Съд 15:1)22И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. (Съд 14:10; Йн 2:1; Йн 2:2)23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.25Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?26А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.27Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. (Съд 14:12)28И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.29А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.30И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. (Бит 29:20; Бит 30:26; Бит 31:41; Вт 21:15; Ос 12:12)
Потомството на Яков
31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. (Бит 30:1; Пс 127:3)32И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. (Изх 3:7; Изх 4:31; Вт 26:7; Пс 25:18; Пс 106:44)33И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2].34Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3].35И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда. (Мт 1:2)
1Jacob se remit en marche et gagna la région des nomades de l'est.2Il regarda: il y avait un puits dans les champs et, à côté, trois troupeaux de brebis qui se reposaient, car c'était à ce puits qu'on faisait boire les troupeaux. La pierre placée sur l'ouverture du puits était grande.3Tous les troupeaux se rassemblaient là, on roulait la pierre de dessus l'ouverture du puits, on faisait boire les troupeaux et l'on remettait la pierre à sa place sur l'ouverture du puits.4Jacob demanda aux bergers: «Mes frères, d'où êtes-vous?» Ils répondirent: «Nous sommes de Charan.»5Il leur demanda: «Connaissez-vous Laban, le petit-fils de Nachor?» Ils répondirent: «Nous le connaissons.»6Il leur demanda: «Est-il en bonne santé?» Ils répondirent: «Il est en bonne santé, et voici sa fille Rachel qui arrive avec le troupeau.»7Il dit: «Il fait encore grand jour, ce n'est pas le moment de rassembler les troupeaux. Faites boire les brebis, puis allez les faire brouter!»8Ils répondirent: «Nous ne pouvons pas le faire tant que tous les troupeaux ne sont pas rassemblés. C'est à ce moment-là qu'on roule la pierre de dessus l'ouverture du puits et qu'on fait boire les brebis.»9Il leur parlait encore quand Rachel arriva avec le troupeau de son père. En effet, elle était bergère.10Lorsque Jacob vit Rachel, la fille de Laban, le frère de sa mère, et le troupeau de Laban, le frère de sa mère, il s'approcha, roula la pierre de dessus l'ouverture du puits et fit boire le troupeau de Laban, le frère de sa mère.11Jacob embrassa Rachel et se mit à pleurer tout haut.12Jacob apprit à Rachel qu'il était un parent de son père, qu'il était le fils de Rebecca. Elle courut l'annoncer à son père.13Dès que Laban eut entendu parler de Jacob, le fils de sa sœur, il courut à sa rencontre, l'étreignit tendrement et l'embrassa. Puis il le fit venir chez lui. Jacob raconta tous ces événements à Laban,
Léa et Rachel
14et Laban lui dit: «C'est certain, tu es bien fait des mêmes os et de la même chair que moi.» Jacob habita un mois chez Laban,15puis ce dernier lui dit: «Parce que tu fais partie de ma parenté, devrais-tu me servir pour rien? Dis-moi quel sera ton salaire.»16Or Laban avait deux filles. L'aînée s'appelait Léa, et la cadette Rachel.17Léa avait les yeux fragiles, tandis que Rachel était belle à tout point de vue.18Jacob aimait Rachel. Il dit donc: «Je te servirai 7 ans pour Rachel, ta fille cadette.»19Laban dit: «Je préfère te la donner à toi qu'à un autre homme. Reste chez moi!»20Ainsi, Jacob servit 7 ans pour Rachel. Ils lui parurent comme quelques jours parce qu'il l'aimait.21Puis Jacob dit à Laban: «Donne-moi ma femme, car je suis allé jusqu'au bout de mon contrat et je veux m'unir à elle.»22Laban réunit tous les habitants de l'endroit et donna un festin.23Le soir, il prit sa fille Léa et l'amena vers Jacob qui s'unit à elle.24Laban donna sa servante Zilpa pour servante à sa fille Léa.25Le lendemain matin, voilà que c'était Léa. Jacob dit alors à Laban: «Qu'est-ce que tu m'as fait? N'est-ce pas pour Rachel que j'ai servi chez toi? Pourquoi m'as-tu trompé?»26Laban dit: «Cela ne se fait pas, chez nous, de donner la plus jeune avant l'aînée.27Termine la semaine avec celle-ci et nous te donnerons aussi l'autre pour le service que tu feras encore chez moi pendant sept nouvelles années.»28C'est ce que fit Jacob: il termina la semaine avec Léa, puis Laban lui donna pour femme sa fille Rachel.29Laban donna sa servante Bilha pour servante à sa fille Rachel.30Jacob s'unit aussi à Rachel, qu'il préférait même à Léa, et il servit encore chez Laban pendant sept nouvelles années.
Les enfants de Jacob
31L'Eternel vit que Léa n'était pas aimée, et il lui permit d'avoir des enfants, tandis que Rachel était stérile.32Léa tomba enceinte et mit au monde un fils qu'elle appela Ruben, car elle dit: «L'Eternel a vu mon humiliation et désormais mon mari m'aimera.»33Elle tomba encore enceinte et mit au monde un fils, et elle dit: «L'Eternel a entendu que je n'étais pas aimée et il m'a aussi accordé celui-ci.» Et elle lui donna le nom de Siméon.34Elle tomba encore enceinte et mit au monde un fils, et elle dit: «Cette fois-ci, mon mari s'attachera à moi, car je lui ai donné trois fils.» C'est pourquoi on l'appela Lévi.35Elle tomba encore enceinte et mit au monde un fils, et elle dit: «Cette fois, je célébrerai l'Eternel.» C'est pourquoi elle lui donna le nom de Juda. Puis elle cessa d'avoir des enfants.