1След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си: (Съд 8:31)2Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът. (Бит 29:14; Съд 8:30)3И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат. (Бит 29:15)4И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха. (Съд 8:33; Съд 11:3; 2 Лет 13:7; Пр 12:11; Д А 17:5)5И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри. (Съд 6:24; 4 Цар 11:1; 4 Цар 11:2)6Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.7А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. (Вт 11:29; Вт 27:12; И Н 8:33; Йн 4:20)8Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас. (Съд 8:22; Съд 8:23; 4 Цар 14:9)9Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата? (Пс 104:15)10Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.11Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?12После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.13Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам[1] над дърветата? (Пс 104:15)14После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.15А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри. (Чис 21:28; Съд 9:20; 4 Цар 14:9; Пс 104:16; Ис 2:13; Ис 30:2; Ис 37:24; Ез 19:14; Ез 31:3; Дан 4:12; Ос 14:7)16И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи? (Съд 8:35)17Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.18А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат. (Съд 9:5; Съд 9:6)19Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас! (Ис 8:6; Фил 3:3)20Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех! (Съд 9:15; Съд 9:56; Съд 9:57)21Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех. (2 Цар 20:14)22И Авимелех управлява Израил три години.23А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни, (1 Цар 16:14; 1 Цар 18:9; 1 Цар 18:10; 3 Цар 12:15; 3 Цар 22:22; 2 Лет 10:15; 2 Лет 18:19; Ис 19:2; Ис 19:14; Ис 33:1)24за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си. (3 Цар 2:32; Ест 9:25; Пс 7:16; Мт 23:35; Мт 23:36)25И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.26В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.27И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех. (Съд 9:4)28Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех? (Бит 34:2; Бит 34:6; 1 Цар 25:10; 3 Цар 12:16)29Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез! (2 Цар 15:4)30Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.31Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.32Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.33И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.34И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.35Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.36А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.37Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.38Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше[2]: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях. (Съд 9:28; Съд 9:29)39Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.40И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.41Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.42А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.43Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.44След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.45Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол. (Вт 29:23; Съд 9:20; 3 Цар 12:25; 4 Цар 3:25)46А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит. (Съд 8:33)47И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.48Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие. (Пс 68:14)49И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени.50След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.51Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.52Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата и, за да я изгори с огън,53една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа. (2 Цар 11:21)54Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря. (1 Цар 31:4)55А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.56Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. (Съд 9:24; Йов 31:3; Пс 94:23; Пр 5:22)57Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син. (Съд 9:20)