1Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, заръча му, като каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. (Бит 24:3; Бит 27:33)2Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван. (Бит 22:23; Бит 24:29; Бит 25:20; Ос 12:12)3И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така че да произлязат от тебе редица племена; (Бит 17:4; Бит 17:6)4и даденото на Авраам благословение да го даде на теб и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам. (Бит 12:2; Бит 17:8)5Така Исаак изпрати Яков; и той отиде в Падан-арам при Лаван, син на сириеца Ватуил и брат на Ревека, майка на Яков и Исав.6А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-арам да си вземе жена оттам, и че като го благослови, му поръча му: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;7и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-арам;8и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се харесваха на баща му Исаак, (Бит 24:3; Бит 26:35)9то Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. (Бит 25:13; Бит 36:3)10И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан. (Ос 12:12; Д А 7:2)11И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.12Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. (Бит 41:1; Йов 33:15; Йн 1:51; Евр 1:14)13А ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти. (Бит 13:15; Бит 26:24; Бит 35:1; Бит 35:12; Бит 48:3)14Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. (Бит 12:3; Бит 13:14; Бит 13:16; Бит 18:18; Бит 22:18; Бит 26:4; Вт 12:20)15Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих. (Бит 26:24; Бит 28:20; Бит 28:21; Бит 31:3; Бит 35:6; Бит 48:16; Чис 23:19; Вт 31:6; Вт 31:8; И Н 1:5; 3 Цар 8:57; Пс 121:5; Пс 121:7; Пс 121:8; Евр 13:5)16А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел. (Изх 3:5; И Н 5:15)17И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.18На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него. (Бит 31:13; Бит 31:45; Бит 35:14; Лев 8:10; Чис 7:1)19И нарече онова място Ветил[1]; а преди името на града беше Луз. (Съд 1:23; Съд 1:26; Ос 4:15)20Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, (Бит 28:15; Бит 31:13; Съд 11:30; 2 Цар 15:8; 1 Тим 6:8)21така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог (Вт 26:17; Съд 11:31; 2 Цар 15:8; 2 Цар 19:24; 2 Цар 19:30; 4 Цар 5:17)22и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе. (Бит 35:7; Бит 35:14; Лев 27:30)
Битие 28
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Isaac appela Jacob, le bénit et lui ordonna: «Tu ne prendras pas une femme cananéenne.2Lève-toi, va à Paddan-Aram, chez Bethuel, le père de ta mère, et prends-y une femme parmi les filles de Laban, le frère de ta mère.3Que le Dieu tout-puissant te bénisse, te fasse proliférer et te multiplie afin que tu donnes naissance à tout un groupe de peuples!4Qu'il te donne la bénédiction d'Abraham, à toi et à ta descendance avec toi, afin que tu possèdes le pays où tu séjournes en étranger et qu'il a donné à Abraham!»5Isaac fit donc partir Jacob et celui-ci s'en alla à Paddan-Aram, chez Laban, fils de Bethuel l'Araméen et frère de Rebecca, la mère de Jacob et d'Esaü.6Esaü vit qu'Isaac avait béni Jacob et l'avait envoyé à Paddan-Aram pour y prendre une femme. Il vit aussi qu'en le bénissant il lui avait donné cet ordre: «Tu ne prendras pas une femme cananéenne.»7Il vit que Jacob avait écouté son père et sa mère et qu'il était parti pour Paddan-Aram.8Esaü comprit ainsi que les Cananéennes déplaisaient à son père Isaac,9et il alla trouver Ismaël. Il prit pour femme, en plus des femmes qu'il avait, Mahalath, qui était la fille d'Ismaël, le fils d'Abraham, et la sœur de Nebajoth.
Vision d'une échelle
10Jacob partit de Beer-Shéba et prit la direction de Charan.11Arrivé à un certain endroit, il y passa la nuit car le soleil était couché. Il prit une pierre dont il fit son oreiller et il se coucha à cet endroit.12Il fit un rêve: une échelle était appuyée sur la terre et son sommet touchait le ciel; des anges de Dieu montaient et descendaient par cette échelle.13L'Eternel se tenait au-dessus d'elle, et il dit: «Je suis l'Eternel, le Dieu de ton grand-père Abraham et le Dieu d'Isaac. La terre sur laquelle tu es couché, je te la donnerai, à toi et à ta descendance.14Ta descendance sera pareille à la poussière de la terre: tu t'étendras à l'ouest et à l'est, au nord et au sud, et toutes les familles de la terre seront bénies en toi et en ta descendance.15Je suis moi-même avec toi, je te garderai partout où tu iras et je te ramènerai dans ce pays, car je ne t'abandonnerai pas tant que je n'aurai pas accompli ce que je te dis.»16Jacob se réveilla et se dit: «C'est certain, l'Eternel est dans cet endroit et moi, je ne le savais pas!»17Il eut peur et dit: «Que cet endroit est redoutable! C'est ici que se trouve la maison de Dieu, c'est ici que se trouve la porte du ciel!»18Jacob se leva de bon matin. Il prit la pierre dont il avait fait son oreiller, en fit un monument et versa de l'huile sur son sommet.19Il appela cet endroit Béthel[1], mais la ville s'appelait auparavant Luz.20Jacob fit ce vœu: «Si Dieu est avec moi et me garde pendant mon voyage, s'il me donne du pain à manger et des habits à mettre,21et si je reviens dans la paix chez mon père, alors l'Eternel sera mon Dieu.22Cette pierre dont j'ai fait un monument sera la maison de Dieu et je te donnerai la dîme de tout ce que tu me donneras.»