Влезте безплатно

Римляни 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Павел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога (Д А 9:15; Д А 13:2; Д А 22:21; Д А 26:6; 1 Кор 1:1; Гал 1:15; 1 Тим 1:11; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11) 2 (което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания) (Ис 52:7; Наум 1:15; Лк 1:70; Йн 1:45; Рим 3:21; Рим 16:26; Гал 3:8; Тит 1:2) 3 за Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, (Мт 1:1; Мт 1:6; Мт 1:16; Лк 1:32; Лк 2:4; Йн 1:14; Д А 2:30; Гал 4:4; 2 Тим 2:8) 4 а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите; (2 Цар 7:12; Д А 13:33; Евр 9:14) 5 чрез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи; (Д А 2:22; Д А 6:7; Д А 9:15; Рим 12:3; Рим 15:15; Рим 16:26; 1 Кор 15:10; 2 Кор 10:5; Гал 1:15; Гал 2:9; Еф 3:8) 6 между които сте и вие, призовани от Исус Христос; 7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Рим 9:24; 1 Кор 1:2; 1 Кор 1:3; 2 Кор 1:2; Гал 1:3; 1 Сол 4:7) 8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят. (Рим 16:19; 1 Кор 1:4; Фил 1:3; Кол 1:3; Кол 1:4; 1 Сол 1:2; 1 Сол 1:8; Флм 1:4) 9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си, (Йн 4:23; Йн 4:24; Д А 24:14; Д А 27:23; Рим 9:1; 2 Кор 1:23; Фил 1:8; Фил 3:3; 1 Сол 2:5; 1 Сол 3:10; 2 Тим 1:3) 10 като се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас. (Рим 15:23; Рим 15:32; 1 Сол 3:10; Як 4:15) 11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, (Рим 15:29; 1 Сол 3:10) 12 и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя. (Тит 1:4; 2 Пет 1:1) 13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван. (Д А 16:7; Рим 15:23; Фил 4:17; 1 Сол 2:18) 14 Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени; (1 Кор 9:16) 15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим. 16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника. (Пс 40:9; Пс 40:10; Мк 8:38; Лк 2:30; Лк 24:47; Д А 3:26; Д А 13:26; Д А 13:46; Рим 2:9; 1 Кор 1:18; 1 Кор 1:24; 1 Кор 15:2; 2 Тим 1:8) 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ (Ав 2:4; Йн 3:36; Рим 3:21; Гал 3:11; Фил 3:9; Евр 10:38) 18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда. (Д А 17:30; Еф 5:6; Кол 3:6) 19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. (Йн 1:9; Д А 14:17) 20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение. (Пс 18:2; Пс 19:1; Д А 14:17; Д А 17:27) 21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. (Вт 28:29; 4 Цар 17:15; Йов 5:14; Ис 59:10; Ер 2:5; Еф 4:17; Еф 4:18) 22 Представяха се за мъдри, а станаха глупци (Ер 10:14) 23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги. (Изх 32:4; Вт 4:16; Пс 106:20; Ис 40:18; Ис 40:25; Ер 2:11; Ер 2:27; Ез 8:10; Д А 17:29) 24 Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, (Лев 18:22; Пс 81:12; Д А 7:42; 1 Кор 6:18; Еф 4:18; Еф 4:19; 1 Сол 4:4; 2 Сол 2:11; 2 Сол 2:12; 1 Пет 4:3; 1 Йн 5:20) 25 те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. (Ис 44:20; Ер 10:14; Ер 13:25; Ам 2:4) 26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. (Лев 18:22; Лев 18:23; Лев 20:16; Еф 5:12; Юда 1:10) 27 Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие. 28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, (Ер 7:15; Ос 9:10; Еф 5:4; 2 Сол 2:11) 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба; 30 клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат. (Пс 50:18; Ос 7:3; Рим 2:2; Рим 6:21) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Римляни 1

English Standard Version

от Crossway
1 Paul, a servant[1] of Christ Jesus, called to be an apostle, set apart for the gospel of God, (Д А 13:2; 1 Кор 1:1; 1 Кор 9:1; 2 Кор 1:1; Гал 1:10; Евр 5:4) 2 which he promised beforehand through his prophets in the holy Scriptures, (Лк 1:70; Рим 3:21; Рим 16:26; Тит 1:2) 3 concerning his Son, who was descended from David[2] according to the flesh (Мт 1:1; Гал 4:4) 4 and was declared to be the Son of God in power according to the Spirit of holiness by his resurrection from the dead, Jesus Christ our Lord, (Д А 10:38; Д А 13:33; Д А 26:23; 2 Кор 13:4; Еф 1:19; Еф 1:20; Фил 3:10) 5 through whom we have received grace and apostleship to bring about the obedience of faith for the sake of his name among all the nations, (Д А 1:25; Д А 6:7; Д А 9:15; Рим 6:16; Рим 12:3; Рим 15:15; Рим 15:18; Рим 16:26; 1 Пет 1:2) 6 including you who are called to belong to Jesus Christ, (Рим 8:28; Рим 8:30; Отк 17:14) 7 To all those in Rome who are loved by God and called to be saints: Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ. (1 Кор 1:3) 8 First, I thank my God through Jesus Christ for all of you, because your faith is proclaimed in all the world. (Рим 6:17; Рим 16:19; 1 Кор 1:4; Еф 1:15; Еф 1:16; Фил 1:3; Фил 4:6; Кол 1:3; Кол 1:4; 1 Сол 1:8; 2 Тим 1:3) 9 For God is my witness, whom I serve with my spirit in the gospel of his Son, that without ceasing I mention you (Д А 24:14; Рим 9:1; 2 Кор 1:23; 2 Кор 11:10; 2 Кор 11:31; Фил 1:8; 1 Сол 2:5; 1 Сол 2:10; 2 Тим 1:3) 10 always in my prayers, asking that somehow by God’s will I may now at last succeed in coming to you. (Рим 15:32; 1 Сол 3:10) 11 For I long to see you, that I may impart to you some spiritual gift to strengthen you— (Д А 19:21; Рим 15:22; Рим 15:23) 12 that is, that we may be mutually encouraged by each other’s faith, both yours and mine. (2 Пет 1:1) 13 I do not want you to be unaware, brothers,[3] that I have often intended to come to you (but thus far have been prevented), in order that I may reap some harvest among you as well as among the rest of the Gentiles. (Йн 4:36; Д А 19:21; Рим 15:22; Рим 15:23; Фил 4:17; 1 Сол 2:18) 14 I am under obligation both to Greeks and to barbarians,[4] both to the wise and to the foolish. (Д А 28:2; 1 Кор 9:16) 15 So I am eager to preach the gospel to you also who are in Rome. 16 For I am not ashamed of the gospel, for it is the power of God for salvation to everyone who believes, to the Jew first and also to the Greek. (Пс 40:9; Пс 40:10; Мк 7:26; Мк 8:38; Д А 3:26; Рим 2:9; 1 Кор 1:18; 1 Кор 1:24) 17 For in it the righteousness of God is revealed from faith for faith,[5] as it is written, “The righteous shall live by faith.”[6] (Ав 2:4; Рим 3:21; Рим 9:30; 2 Кор 5:21; Гал 3:11; Фил 3:9; Евр 10:38) 18 For the wrath of God is revealed from heaven against all ungodliness and unrighteousness of men, who by their unrighteousness suppress the truth. (Рим 2:5; Рим 5:9; Еф 5:6; Кол 3:6) 19 For what can be known about God is plain to them, because God has shown it to them. (Д А 14:17; Д А 17:24; Рим 2:14; Рим 2:15) 20 For his invisible attributes, namely, his eternal power and divine nature, have been clearly perceived, ever since the creation of the world,[7] in the things that have been made. So they are without excuse. (Пс 19:1; Ер 5:21; Ер 5:22) 21 For although they knew God, they did not honor him as God or give thanks to him, but they became futile in their thinking, and their foolish hearts were darkened. (4 Цар 17:15; Ер 2:5; Еф 4:17; Еф 4:18) 22 Claiming to be wise, they became fools, (Ер 10:14; 1 Кор 1:20) 23 and exchanged the glory of the immortal God for images resembling mortal man and birds and animals and creeping things. (Вт 4:16; Пс 106:20; Ер 2:11; Д А 17:29; 1 Тим 1:17) 24 Therefore God gave them up in the lusts of their hearts to impurity, to the dishonoring of their bodies among themselves, (Рим 1:26; Еф 4:19; 1 Сол 4:4) 25 because they exchanged the truth about God for a lie and worshiped and served the creature rather than the Creator, who is blessed forever! Amen. (Ис 28:15; Ис 44:19; Ис 44:20; Ер 10:14; Ам 2:4; Рим 9:5; 2 Сол 2:11) 26 For this reason God gave them up to dishonorable passions. For their women exchanged natural relations for those that are contrary to nature; (Рим 1:24; Кол 3:5; 1 Сол 4:5) 27 and the men likewise gave up natural relations with women and were consumed with passion for one another, men committing shameless acts with men and receiving in themselves the due penalty for their error. (Лев 18:22; Лев 20:13) 28 And since they did not see fit to acknowledge God, God gave them up to a debased mind to do what ought not to be done. (Ер 6:30; Рим 1:24; Еф 5:4) 29 They were filled with all manner of unrighteousness, evil, covetousness, malice. They are full of envy, murder, strife, deceit, maliciousness. They are gossips, 30 slanderers, haters of God, insolent, haughty, boastful, inventors of evil, disobedient to parents, 31 foolish, faithless, heartless, ruthless. 32 Though they know God’s righteous decree that those who practice such things deserve to die, they not only do them but give approval to those who practice them. (Лк 11:48; Д А 8:1; Д А 22:20; Рим 2:26; Рим 6:21; Рим 8:4; 1 Кор 13:6; 2 Сол 2:12) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.