Влезте безплатно

Битие 31

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. (Пс 49:16) 2 И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди. (Бит 4:5; Вт 28:54; 1 Цар 19:7) 3 А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе. (Бит 28:15; Бит 28:20; Бит 28:21; Бит 32:9) 4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 5 и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. (Бит 31:2; Бит 31:3) 6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. (Бит 30:29; Бит 31:38) 7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. (Бит 20:6; Бит 31:41; Чис 14:22; Неем 4:12; Йов 19:3; Пс 105:14; Зах 8:23) 8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. (Бит 30:32) 9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен. (Бит 31:1; Бит 31:16) 10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви. 11 И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме. (Бит 48:16) 12 Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. (Изх 3:7) 13 Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си. (Бит 28:18; Бит 31:3; Бит 32:9) 14 Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? (Бит 2:24) 15 Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? (Бит 29:15; Бит 29:27) 16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал. 17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите. 18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак. 19 А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. (Бит 35:2; Съд 17:5; 1 Цар 19:13; Ос 3:4) 20 И така, Яков побягна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Побягна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[1] и се отправи към хълмистата страна на Галаад. (Бит 46:28; 4 Цар 12:17; Лк 9:51; Лк 9:53) 22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побягнал. 23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни[2] и го стигна на Галаадската поляна. (Бит 13:8) 24 Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Бит 20:3; Бит 24:50; Йов 33:15; Мт 1:20) 25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад. 26 Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени? (1 Цар 30:2) 27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, 28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш. (Бит 31:55; Рут 1:9; Рут 1:14; 1 Цар 13:13; 3 Цар 19:20; 2 Лет 16:9; Д А 20:37) 29 Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Бит 28:13; Бит 31:24; Бит 31:53) 30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми? (Бит 31:19; Съд 18:24) 31 А Яков отговори на Лаван: Побягнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си. 32 В когото намериш боговете[3] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала). (Бит 44:9) 33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. 34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери. 35 И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. (Изх 20:12; Лев 19:32) 36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено? 37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни. 38 Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох. 39 Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта. (Изх 22:10; Изх 22:12) 40 Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми. 41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. (Бит 29:27; Бит 29:28; Бит 31:7) 42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта. (Бит 29:32; Бит 31:53; Изх 3:7; 1 Лет 12:17; Пс 124:1; Пс 124:2; Ис 8:13; Юда 1:9) 43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили? 44 Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. (Бит 26:28; И Н 24:27) 45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. (Бит 28:18) 46 Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 47 Лаван я нарече Иегар Сахадута[4], а Яков я нарече Галаад[5]. 48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад (И Н 24:27) 49 и Масфа[6], защото Лаван казваше: ГОСПОД да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. (Съд 11:29; 1 Цар 7:5) 50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. 51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе, 52 тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло. 53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак. (Бит 16:5; Бит 21:23; Бит 31:42) 54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. 55 На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място. (Бит 18:33; Бит 28:1; Бит 30:25) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Битие 31

English Standard Version

от Crossway
1 Now Jacob heard that the sons of Laban were saying, “Jacob has taken all that was our father’s, and from what was our father’s he has gained all this wealth.” 2 And Jacob saw that Laban did not regard him with favor as before. (Бит 4:5) 3 Then the LORD said to Jacob, “Return to the land of your fathers and to your kindred, and I will be with you.” (Бит 13:1; Бит 28:15; Бит 32:9) 4 So Jacob sent and called Rachel and Leah into the field where his flock was 5 and said to them, “I see that your father does not regard me with favor as he did before. But the God of my father has been with me. (Бит 31:2; Бит 31:3) 6 You know that I have served your father with all my strength, (Бит 30:29; Бит 31:38) 7 yet your father has cheated me and changed my wages ten times. But God did not permit him to harm me. (Бит 41:1; Чис 14:22; Неем 4:12; Йов 19:3; Зах 8:23) 8 If he said, ‘The spotted shall be your wages,’ then all the flock bore spotted; and if he said, ‘The striped shall be your wages,’ then all the flock bore striped. (Бит 30:32) 9 Thus God has taken away the livestock of your father and given them to me. (Бит 31:1) 10 In the breeding season of the flock I lifted up my eyes and saw in a dream that the goats that mated with the flock were striped, spotted, and mottled. 11 Then the angel of God said to me in the dream, ‘Jacob,’ and I said, ‘Here I am!’ 12 And he said, ‘Lift up your eyes and see, all the goats that mate with the flock are striped, spotted, and mottled, for I have seen all that Laban is doing to you. (Изх 3:7) 13 I am the God of Bethel, where you anointed a pillar and made a vow to me. Now arise, go out from this land and return to the land of your kindred.’” (Бит 3:1; Бит 28:18; Бит 32:9) 14 Then Rachel and Leah answered and said to him, “Is there any portion or inheritance left to us in our father’s house? (2 Цар 20:1; 3 Цар 12:16) 15 Are we not regarded by him as foreigners? For he has sold us, and he has indeed devoured our money. (Бит 29:15; Бит 29:27; Бит 30:26) 16 All the wealth that God has taken away from our father belongs to us and to our children. Now then, whatever God has said to you, do.” 17 So Jacob arose and set his sons and his wives on camels. 18 He drove away all his livestock, all his property that he had gained, the livestock in his possession that he had acquired in Paddan-aram, to go to the land of Canaan to his father Isaac. (Бит 25:20; Бит 28:2; Бит 28:6; Бит 28:7) 19 Laban had gone to shear his sheep, and Rachel stole her father’s household gods. (Бит 31:30; Съд 17:5; 1 Цар 15:23; 1 Цар 19:13; Ез 21:21; Ос 3:4; Зах 10:2) 20 And Jacob tricked[1] Laban the Aramean, by not telling him that he intended to flee. 21 He fled with all that he had and arose and crossed the Euphrates,[2] and set his face toward the hill country of Gilead. (Изх 23:31; 4 Цар 12:17; Пс 72:8; Лк 9:51) 22 When it was told Laban on the third day that Jacob had fled, 23 he took his kinsmen with him and pursued him for seven days and followed close after him into the hill country of Gilead. 24 But God came to Laban the Aramean in a dream by night and said to him, “Be careful not to say anything to Jacob, either good or bad.” (Бит 20:3; Бит 24:50; Чис 24:13; 2 Цар 13:22) 25 And Laban overtook Jacob. Now Jacob had pitched his tent in the hill country, and Laban with his kinsmen pitched tents in the hill country of Gilead. 26 And Laban said to Jacob, “What have you done, that you have tricked me and driven away my daughters like captives of the sword? (Бит 31:20) 27 Why did you flee secretly and trick me, and did not tell me, so that I might have sent you away with mirth and songs, with tambourine and lyre? (Бит 31:26) 28 And why did you not permit me to kiss my sons and my daughters farewell? Now you have done foolishly. (Бит 31:55; Рут 1:9; Рут 1:14; 3 Цар 19:20; Д А 20:37) 29 It is in my power to do you harm. But the God of your[3] father spoke to me last night, saying, ‘Be careful not to say anything to Jacob, either good or bad.’ (Бит 28:13; Бит 31:24; Бит 31:42; Вт 28:32; Неем 5:5; Пр 3:27; Мих 2:1) 30 And now you have gone away because you longed greatly for your father’s house, but why did you steal my gods?” (Бит 19:1; Съд 18:24) 31 Jacob answered and said to Laban, “Because I was afraid, for I thought that you would take your daughters from me by force. 32 Anyone with whom you find your gods shall not live. In the presence of our kinsmen point out what I have that is yours, and take it.” Now Jacob did not know that Rachel had stolen them. (Бит 44:9) 33 So Laban went into Jacob’s tent and into Leah’s tent and into the tent of the two female servants, but he did not find them. And he went out of Leah’s tent and entered Rachel’s. 34 Now Rachel had taken the household gods and put them in the camel’s saddle and sat on them. Laban felt all about the tent, but did not find them. 35 And she said to her father, “Let not my lord be angry that I cannot rise before you, for the way of women is upon me.” So he searched but did not find the household gods. (Лев 19:32) 36 Then Jacob became angry and berated Laban. Jacob said to Laban, “What is my offense? What is my sin, that you have hotly pursued me? 37 For you have felt through all my goods; what have you found of all your household goods? Set it here before my kinsmen and your kinsmen, that they may decide between us two. (Бит 31:54) 38 These twenty years I have been with you. Your ewes and your female goats have not miscarried, and I have not eaten the rams of your flocks. 39 What was torn by wild beasts I did not bring to you. I bore the loss of it myself. From my hand you required it, whether stolen by day or stolen by night. (Изх 22:12) 40 There I was: by day the heat consumed me, and the cold by night, and my sleep fled from my eyes. 41 These twenty years I have been in your house. I served you fourteen years for your two daughters, and six years for your flock, and you have changed my wages ten times. (Бит 29:27; Бит 29:28; Бит 31:7) 42 If the God of my father, the God of Abraham and the Fear of Isaac, had not been on my side, surely now you would have sent me away empty-handed. God saw my affliction and the labor of my hands and rebuked you last night.” (Бит 29:32; Бит 31:29; Бит 31:53; Пс 124:1; Пс 124:2) 43 Then Laban answered and said to Jacob, “The daughters are my daughters, the children are my children, the flocks are my flocks, and all that you see is mine. But what can I do this day for these my daughters or for their children whom they have borne? 44 Come now, let us make a covenant, you and I. And let it be a witness between you and me.” (Бит 26:28; И Н 24:27) 45 So Jacob took a stone and set it up as a pillar. (Бит 28:18) 46 And Jacob said to his kinsmen, “Gather stones.” And they took stones and made a heap, and they ate there by the heap. 47 Laban called it Jegar-sahadutha,[4] but Jacob called it Galeed.[5] 48 Laban said, “This heap is a witness between you and me today.” Therefore he named it Galeed, (Бит 31:44) 49 and Mizpah,[6] for he said, “The LORD watch between you and me, when we are out of one another’s sight. (Съд 11:29; Съд 11:34) 50 If you oppress my daughters, or if you take wives besides my daughters, although no one is with us, see, God is witness between you and me.” (Съд 11:10; 1 Цар 12:5; Йов 16:19; Ер 42:5; Мих 1:2) 51 Then Laban said to Jacob, “See this heap and the pillar, which I have set between you and me. 52 This heap is a witness, and the pillar is a witness, that I will not pass over this heap to you, and you will not pass over this heap and this pillar to me, to do harm. (Бит 31:43) 53 The God of Abraham and the God of Nahor, the God of their father, judge between us.” So Jacob swore by the Fear of his father Isaac, (Бит 31:42) 54 and Jacob offered a sacrifice in the hill country and called his kinsmen to eat bread. They ate bread and spent the night in the hill country. (Бит 31:37) 55 [7] Early in the morning Laban arose and kissed his grandchildren and his daughters and blessed them. Then Laban departed and returned home. (Бит 31:28) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.